Получавате тъжно писмо от детето си, което е на детски лагер: „Приберете ме, нямам приятели тук, толкова ми е самотно.”
Може ли срамежливостта да бъде излекувана?
Американският психолог Филип Зимбардо вярва, че тази черта е характерна за всяко трето дете и по-често при момичетата, отколкото при момчетата. Срамежливостта се проявява от ранна възраст и става особено забележима в училище. Скромните и нерешителни деца се притесняват да отговарят на дъската, не предприемат инициативи и в резултат рядко стават добри ученици, дори да са с отлични способности. В юношеството, срамежливостта се изостря, причинявайки много неприятни моменти. И този проблем продължава години напред. Създаването на семейство и планирането на кариера за срамежлив човек е изключително трудно и често той го прави неуспешно.
Природа или възпитание?
Смята се, че срамежливостта, както и повечето индивидуални характеристики, се наследяват. Тази теория се потвърждава от факта, че децата на енергични и общителни родители много рядко страдат от срамежливост, докато децата на срамежливи родители се отличават със същите характеристики. Учени от университета в Харвард са намерили сходни физически и емоционални показатели при плахи деца. В ранна детска възраст при тях се наблюдава учестен пулс, те са по-лесно възбудими и плачат по-често, а на четиригодишна възраст кръвното им налягане е над нормалното. Срамежливите хора са по-склонни да страдат от сенна хрема и екзема – все алергични заболявания, които се считат за наследствени.
В същото време, не всички деца в едно семейство са срамежливи. Срамежливостта обикновено е характерна за първородните деца, докато следващите са по-контактни, по-лесно приспособими към обстоятелствата. Психолозите обясняват този феномент с факта, че родителите се тревожат прекалено много за първородното дете, а второто бива по-малко притеснявано от натрапчиви грижи и ограничения. Освен това, по-малките придобиват ловкост и умения за преговори, растейки покрай по-големите си братя и сестри.
Но ако по-малките деца на плахи родители могат да се научат да комуникират свободно, тогава се оказва, че гените нямат нищо общо със срамежливостта. По-важна е средата, в която детето расте.
Продължава на страницата на Новите родители.
