Човек е това, което мисли за себе си
Сър Франсис Галтън е една от знаковите личности в историята на психологията. Английският психолог и антрополог е братовчед на Чарлз Дарвин и под негово влияние, след публикуването на “Произход на видовете" (1859), Галтън въвежда в психологията и антропологията идеята за наследствеността, като обяснение на индивидуалните различия между хората. Смятан е и за поддръжник на спорната теория за евгениката.
От малък се е отличавал с титаничен интелект - на двегодишна възраст той се научава да чете, на пет разбира латински, гръцки и може да дели многоцифрени числа, а на шест поглъща жадно литературата за възрастни, включително Шекспир, който чете за удоволствие. Неспокоен и търсещ ум, Галтън често експериментира със себе си, за да открие отговори на казуси, които го вълнуват. Научното му любопитство понякога стига до крайности и един от примерите, които илюстрират това, е случай, от стажантската му практика в болница в Бирмингам.
В желанието си да научи какви са ефектите на различните лекарства, той поема малки дози от всяко и отбелязва реакциите си по системен начин. Тръгва с лекарствата, чиито имена започват с буквата „А“, но не успява да проведе докрай начинанието си след като, стигайки до медикаментите с буквата „С“, взема масло от едно растение от семейството на млечките (мощно разхлабително). Действието на препарата слага точка на експеримента.
След години, вече утвърден като авторитет в психологията и антропологията, сър Франсис Галтън решил да проведе друг своеобразен експеримент. Преди да излезе на обичайната си разходка по улиците на Лондон, той се изправил пред огледалото и убедено повторил няколко пъти на глас: "Аз съм отвратителен човек, ненавиждан от всички в Англия." След като се концентирал върху това убеждение до степен на самохипноза, той излязъл на разходка.