Да сравним скоростта на биологическата еволюция на вида Homo Sapiens и бързината, с която неговият интелект измисля все по-нови, направо граничещи с невъзможното технологии, е все едно да си представим как фотон прелита със скоростта на светлината покрай крайпътен камък на няколко десетки хиляди години.
Защото, ако вярваме на палеонтолозите, човешката раса не е претърпяла почти никакво физиологическо развитие от неолита насам. Но пък ако се позовем на предсказанията на пророците от Силициевата долина – скоро ще се движим с очила, на чиито стъкла ще се прожектират профилите от социалните мрежи на случайно срещнатите.
А никой не е сигурен дали психиката ни ще издържи
на подобно претоварване с информация и подобно разголване пред света. И това е само едно от най-безобидните изобретения, които ни очакват. Защото, противно на всеобщия корпоративен оптимизъм, на мен ми се струва, че колкото по-лесен става животът ни, май в толкова по-голяма опасност се оказваме.
Човекът е животно, физиологически пригодено да тича цял ден из дивата природа, за да ловува и изтръгва прехраната си с активни усилия и двигателна мъка. Но днес се вози на кола до супермаркета, пазарува седнал пред компютъра си, заработва на стол зад бюро.
Устройството му и начинът му на живот са влезли в такъв конфликт,
че му се налага да симулира във фитнес салона физическата си активност от неолита, ако не иска да умре в ранна възраст от задръстени артерии и атрофия на мускулите.
