Детска площадка. Тригодишно дете плаче, защо иска кофичката на друго дете. Майката става от близката пейка и размахва пръст назидателно, но малкото е прекалено афектирано, плаче и крещи. Тя се приближава и го перва два пъти през устата с думите: „Казах ли ти да спреш да плачеш?!“
Една част от родителите са склонни да се карат на детето си, за да спре да плаче, дори - да го ударят, за да му покажат, че поведението му е нежелано.
Възпитанието е любов
Възпитанието, знаем, е любов, търпение и дипломатичност. Когато обаче говорим за утешаването на малко дете, изпаднало в истерия, търпението и дипломатичността често ни се изплъзват.
Силните емоции ни карат да се държим неадекватно и нелогично. Често ние, възрастните и уж разумни хора, не можем да ги овладеем, а представете си колко е трудно това за едно малко дете.
„Недей да крещиш / да плачеш/ да се смееш силно!“ – изричаме тези думи, за да регулираме поведението на детето, когато то ни смущава. Малките обаче се учат да разпознават емоциите и чувствата си, както и да ги овладеят адекватно с опита, който придобиват.
Така, когато казваме тези думи, детето възприема подсъзнателно, че чувствата, които изпитва в момента, не са одобрявани от възрастния и често дори трябва да се срамува от тях.
Няма правилни и грешни емоции и чувства!
Ако детето изпитва гняв, то трябва да изрази този свой гняв, като крещи и недоволства, когато е разстроено – да поплаче, да помрънка, а когато е щастливо – да се смее силно и да подскача.
Това то трябва да стори в момента, в който изпита тези чувства! Така се научава да се вслушва в собствените си чувства, в собствения си вътрешен глас. Научава се да се приема такова, каквото е. Научава се, че е изградено не само от мисли, но и от емоции.
„Спри да плачеш!“ = „Спри да чувстваш!“
В случай, че родителят реагира негативно с думи или действия на емоциите на детето, той създава усещане у него, че емоциите му са маловажни, че няма право да изпитва никакви емоции, защото мама или татко не ги одобряват.
Научава се да се прикрива, да „трупа“ в себе си своите чувства.
Честа практика на българския родител е, когато загуби контрол върху поведението на детето след многократно „Млъкни!“, и когато се почувства безсилен, да реагира физически – като удари детето.
След физическо наказание очаквайте бунт!
Снимка: Guliver / iStock
Физическото наказание е уронило достойнството на детето и го е накарало да се чувства незначително и слабо. То не е успяло да изрази емоцията си и често нервността и раздразнението бързо се заменят с гняв!
Като реакция често можете да чуете обиди, да видите хвърлени предмети или ударени наблизо стоящи деца. На тази ситуация родителят обикновенно реагира отново, като удря детето и така затваря един омагьосан кръг, в който има само губещи!
