Бебетата разбират по-добре от възрастните на какви правила се подчинява говоримият език. Още на 3-месечна възраст те учат бързо кои срички с кои са свързани и с кои – не. Това показва експеримент на учени от Института „Макс Планк“ за когнитивни науки в Лайпциг, съобщава welt.de.
В опита участвали 65 тримесечни бебета и 36 възрастни. Изследователите пуснали на бебетата записи с различни сричкови комбинации с продължителност 20 минути. В част от трисричковите измислени думи първите букви били „ле“, а последните – „бу“, в друга част – първите „фи“, последните – „то“.
„Такива зависимости между несъседни срички са един от основните стълбове на всеки език и могат да се намерят в много граматически правила“, обяснява Юта Мюлер, една от авторките на изследването. От време на време обаче в потока от думи били включвани някои срички в „грешни“ комбинации, например „ле-ви-то“ вместо „ле-ви-бу“. Освен това от време на време някоя сричка била изричана на по-висок тон от останалите.
Бебетата – 32, които реагирали на по-високия тон, различили и грешките в сричките. Останалите бебета, чиито мозъци не били толкова развити, не отчели нито различния тон, нито различните срички.
Интересно е, че нито един от възрастните не схванал грешката при сричките. Когато специално им обяснили на какво да обърнат внимание и им пуснали отново записа, само 10 открили сричковите зависимости – и разликата в тоновете.
„Способността да схващаме неписаните правила на говоримия език се развива в най-ранна детска възраст“, пишат германските учени в сп. "Proceedings of the National Academy of Sciences“. Дори да не могат да четат в първата си година, кърмачетата автоматично учат комплексни говорни модели само като слушат. Очевидно при възрастните тази способност да откриват автоматично говорни правила се загубва.
