Един човек гледал коза и магаре. Козата завидяла на магарето, че получава много храна.
Затова започнала да му нарежда, че неговата мъка няма край: той или тика воденичното колело, или носи товар на гърба си. Дала му съвет да се престори, че получава епилептичен удар и да се свлече в някоя яма, за да си отпочине.
То я послушало. Отпуснало се, но се наранило тежко.
Повикал господарят лекар и го замолил да помогне. А той казал, че трябва да вкарат на магарето бял дроб от коза — само така щяло да се оправи. Пожертвували козата и излекували магарето.
Който крои другиму коварства, сам става причина за собствените си беди.
