Работата ми в детска градина ме срещна с много деца, с най-различни характери и особености, но няма да забравя едно момченце, което бе принуждавано от родителите си винаги да изяжда всичко, което е поставено в чинията му, независимо дали му харесва или не.
В резултат на тези родителски правила бе развило сериозно хранително разстройство и не умееше да се храни само. То механично дъвчеше и прегръщаше всичко, което някой му поднасяше към устата и не бе в състояние да направи свой собствен избор. Достатъчно бе да има някой, който да пълни и да му подава лъжицата, а то дъвчеше и преглъщаше.
Веднъж го попитах: "Искаш ли овесена каша?"
Детето ми отговори: "Не". Въпреки това стоеше срещу мен с отворена уста, готово да приеме поредната лъжица овесена каша, която всъщност не искаше да яде.
"Искаш ли още?" – попитах аз, вдигайки отново лъжицата към устата му.
"Не" – отговори ми то, но продължи да си отворя устата.
Тогава аз му казах: "Ако не искаш или не ти харесва, не е нужно да го ядеш."
Очите на детето се разшириха от изненада. То нямаше ни най-малка представа, че е възможно да откаже, че изобщо това е възможно.
Веднъж осъзнало, че може да откаже да се храни по задължение, детето започна да пие само сокове, а след време започна да яде само това, което му харесва. Постепенно, бавно и трудно това дете се научи все пак да прави свои собствени избори и да ги заявява. Тогава отпадна и необходимостта да бъде хранено от възрастен, защото храненето се превърна в естествена нужда за него.
Аз съм прекалено мързелива майка, за да храня децата си. Щом започнахме да ги слагаме на масата при възрастните, им връчих по една лъжица и ги оставих да се хранят сами. Това бе около първата им годинка. До година и половина те вече можеха да се хранят и с вилица.
Другата естествена човешка потребност, свързана с храненето е дефекацията. Момченцето, за което разказах по-горе вършеше тази потребност в гащите. Съветът, който ни даде майка му, бе да го слагаме на гърнето на всеки два часа. Той не можеше да си представи, че може да каже, че може да иде до тоалетната и само, ако някой нарочно не го заведе до там. То чакаше някой да го сложи на гърне, а когато чакането бе твърде дълго, естествено той свършваше "работата" в панталоните и дори не се опитваше да ги свали след това или да помоли някой от персонала да направи това.
