„Няма време за приказки – трябва да се действа, за да има повече резултати и по-малко изгубено време. Каквото и да се случва, буквално няма никакво значение – ставаш, изтупваш прахта и продължаваш да вървиш, докато ти се дава този шанс“, казва ослепителната актриса Анжела Недялкова, която заедно с журналиста Георги Тошев се включи в най-новата кампания на скоч уиски номер едно в света Johhnie Walker „Не говори. Действай“, организирана съвместно с популярните актьори Мила Йовович и Ейдриън Броуди.

Johhnie Walker представя историите на тези двама забележителни българи, за да вдъхнови хората да продължават напред, да поемат по нови и вълнуващи пътеки и да не се отказват, независимо какво се изпречва на пътя им, защото успехът винаги си заслужава, а посоката е само една – напред!

Кои са Анжела и Георги?

Подобно на историята на Johhnie Walker, и Анжела Недялкова, и Георги Тошев никога не са ходили по отъпкани пътеки. Напротив – те са доказателството, че движението напред и преодоляването на границите са това, което ни прави хората, които сме.

Анжела е актриса, моторист, модел, студент по физика и какво ли още не – истинско вдъхновение за своето поколение и за авантюристите от всички възрасти. Тя никога не се отказва, бори се с несгодите с хъс и винаги успява да стигне до там, където е решила.

Георги е журналист, пътешественик, разказвач на истории и биограф на иконите на българската култура. Човек на действието, той е в постоянна надпревара с времето по пътя към поредното приключение. Независим и своенравен, Георги е човек, който проправя път в непознати територии и никога не следва отъпкани пътеки.

И Анжела, и Георги са преживели доста, но винаги са продължавали напред. Съществува ли обаче нещо, което би могло да ги спре? И кога е разумно човек да преосмисли посоката, която е избрал?

Само две неща могат да възпрепятстват Анжела – смъртта и клопката на съмненията. „Само над второто имаме контрол и е добре да се възползваме, за да не се ограничаваме сами. Разумно? Когато не сме щастливи. За мен всичко е енергия, която тече като река, а реката не тече назад. Дори да се “върнем” към дадено начинание или ситуация, то никога няма да е същото като преди“, категорична е тя.

Георги от своя страна, който вярва, че „действията, а не думите, ни променят и ни движат напред“, е на мнение, че да смениш посоката не е не признак на слабост, а стратегия и дори необходимост. „Динамиката го изисква. Аз съм променял посоката на своя живот на няколко пъти. Не е лесно, но съм благодарен на обстоятелства и хора, които са провокирали тази промяна. Понякога да се върнеш назад може да те придвижи много по-напред по твоя път.

На въпроса кои са границите, които са най-горди, че са прекрачили, Анжела отговаря: „Личните си, разбира се. Това да се преодолея, независимо за каква ситуация става дума. Така се прогресира.“

Същевременно Георги казва, че никога не се отказва да опитва, да се променя, да се намира в различни култури и обстоятелства. „Оцелявах, не на всяка цена, но вървя по път, който смятам за важен за мен. Преживял съм гранични състояния, тежка катастрофа, изпитания – лични и професионални, раздели със скъпи хора, но не се пречупих, не изневерих на принципите си. Видях този свят. Обикнах го“, допълва той. „Чувствам се навсякъде добре – от Африка през Антарктида и Австралия, до Азия и Америка, живея в Европа. Убедих се, че това, че сме различни, е качество, а не недостатък. Научих се да бъда благодарен. По принцип имам страх от много високо, но след като скочих с бънджи във водопада Виктория, преодолях и този страх. Познавам обаче добре лимитите си – човешки и професионални. И това ме прави по-уверен и спокоен днес.“

Дори когато нещата не се получават, и двамата остават верни на себе си и продължават по избрания от тях път.

Но как? На Анжела ѝ помага неутолимата ѝ жажда за живот. „Искам всичко! Не мога да бъда по-буквална и искрена от това. Каквото и да става, не спирам да вървя напред, защото нямам какво да изгубя. Никой не може да отнеме онова, което нося в себе си като душевен свят и ценности. Всичко останало е преходно.“

Георги от своя страна черпи сила от вярата и спокойствието, че грешките са поправими. „Важни са уроците! Журналистиката е динамична професия, особено днес в света на фалшивите новини и социалните медии, където всеки може да се изживява като журналист. Битката е за професионалните стандарти и тяхното ежедневно отстояване. Отговорността е двойна, когато имаш екип, студенти, хора, които те следват през годините. Да не се изгубиш във време, в което ценностите се променят, е моята лична задача. Помага ми семейството, приятелите, природата.“

Разбира се, винаги ще се срещнат и неверници, които отказват да повярват, че нещата могат да се получат.

„Ежедневно, особено в България, се срещам с хора, чиято първа реакция е: „Няма да стане!““, разказва Георги. „Много е стимулиращо първото “не“, защото калява. Трудно може нещо да ме откаже от цел, посока, мечта. Професионалният ми път е доказателство, че няма невъзможни срещи. Ал Пачино, АББА, Елиуд Кипчоге, Ани Лейбовиц, Кристо, Моника Белучи, Лив Улман, Роби Уилямс, Джон Лорд, Брайън Мей… са една малка част от важните ми срещи. И няма значение дали идваш от голяма или малка държава, дали 7 милиона или няколко милиарда говорят твоя роден език. Поискал съм, работил съм, случва ми се. Шансът е важен в живота на човек. Благодарен съм, че съм го имал, но аз работя ежедневно за този шанс.

Лице в лице с предизвикателствата

На въпроса „Кое е било най-трудното предизвикателство в кариерата Ви до момента и как го преодоляхте?“ Анжела отговаря „да не се разклатя от емоциите, които ме връхлитаха, да остана здраво стъпила на земята. Преодолях го като си намирах работа в свободното време, поставях си краткосрочни и дългосрочни цели (без огромно значение дали ще ги постигна – просто, за да не губя фокус), отбирах си внимателно хората около мен и се поддържах вдъхновена.“

Кариерният път на Георги пък е бил осян с множество предизвикателства. „Бях заплашван, неглижиран в началото, уволняван, но не се отказах. Работата ми със световни медии е била истинско предизвикателство. Научих много. Там трябва бързо да забравиш кой си бил в България, какво си правил до момента, и да започнеш отначало, на чисто.“

През цялото това време обаче Георги успява да научи изключително много и днес той знае отлично какво може и с какво не желае да се занимава. “Знам, че винаги ще бъда необходим с това, което съм научил. Мога да си намеря работа навсякъде по света. Това ми дава спокойствие. Държи ме буден!“, допълва той.

А заслужава ли си човек сам да проправя пътеки на места, откъдето никой не е минавал?

„Ако е любопитен – да“, казва Георги. И Анжела споделя неговото мнение – „Там е най-интересно“, казва тя. Според Георги обаче това не трябва да се случва на всяка цена. „Светът, макар и трошлив, е едно чудесно място за обитаване. Благодарен съм на съдбата, че съм бил на всички континенти, срещнал съм толкова различни хора, преживял съм много. Това ме зарежда с енергия, която имам необходимост да предам и на другите. Новият път е ново знание, а аз няма да се уморя да уча!“

И за финал, ето какво биха казали Анжела и Георги на хората, които знаят какво искат, но се страхуват да направят първата крачка към него:

Георги: „Не е страшно! Направете не само първата, но и втората, и третата… Пътят ни е даден, за да го вървим. Пътят е движение. Не говори! Действай!“

Анжела: „Сменете нагласата си спрямо грешките и неуспехите. Замислете се колко значими открития са направени благодарение на нечии грешки. Обърнете се към детското любопитство и просто се опитвайте да опознавате непознатите територии без да мислите за нищо друго. Ако ви е наистина интересно, то няма да имате време да отдавате голямо значение на суетата. Наслаждавайте се на процеса и бъдете с отворено съзнание за неочаквани обрати.“