Слънце, Крит, хотелска закуска - шведска маса. Малко момче на около четири си сипва пълна до горе чаша оранжев степ и с малки внимателни стъпки, за да не разсипе напитката, върви към масата си, на която вече го чака баба му с чинии, пълни със сандвичи.
"Ама, че си смотан! Защо си сипа толкова, сега ще го разлееш! Ще дойде лелята и ще ти се скара", недоволства бабата. После се обръща към своите приятелки на масата и нарежда: "Ето, гледайте, до какво докарва лакомията!"
Момчето доближава масата с наведена глава, приятелките на бабата го гледат с укор. Пет минути срам и презрение.
Какво реално ще се случи, ако Вася разлее степчето? Ами нищо! Ще дойде чистачка с парцал и локвата сякаш я е нямало. И дума няма да му каже, може и да се усмихне - гърците обичат малките деца и лесно им прощават дребните простъпки. Ако пък счупи чашата, тя струва 50 цента, собствениците на хотела няма и да го усетят.
Единствено, което наистина би трябвало да притесни бабата, е съдържанието на сокчето - такова нещо не бива да пие никой, и най-вече дете.
Алея с цъфтящи олеандри, която води към плажа, пак там - на Крит. Момиченце, загледано в красивите растения, се спъва, пада, удря си коляното и започва да плаче. При него стремително дотичва млад баща, за съжаление изобщо не за това да го гушне, да избърше сълзите и да утеши.
"Какво си се развикала! Който реве, заслужава да изяде бой, за да си вземе поука!"
Същата сцена пред очите на тълпата курортисти, а на горкото момиче му идва да потъне вдън земя от срам.
Сигурно и в първия, и във втория случай родителите смятат, че правят най-необходимото за своите деца, действат от най-добрите подбуди и в никакъв случай не им пожелават зло.
Само че по-късно дали няма да се чудят защо Вася е свикнал да мисли за себе си като за лузър?
