„Къде си? Каза, че ще дойдеш още преди два часа!“. Репликата сякаш е патент на всеки родител с часовник и принципи, но в случая местата са разменени. Телефонът бе в 10-годишната ми дъщеря, която само час по-рано изпратих на купон за Нова година. Замотах се с 30 минути и вече ми четеше конско. Очаквах столът ми да прилича на гнездо от бенгалски огън, а към пържолата ми да се мъдри главата на едно попово прасе от каучук, което 3-годишно гостенче по-рано беше сбъркало със снакс.
Истината е, че попита с колко шоколад разполагаме, и не се видяхме цяла вечер. Имаше си компания и за нея бях само одушевен фикус, който редовно поливаха с вино. В ежедневен режим обаче ми звънка с казуси, които понякога ме докарват пред микроинфаркт, а друг път просто ми показват колко разтеглива мога да бъда като родител. Ето три от тях.
Да вземем баба за мезе
Дъщеря ми обича да режисира баба си. Тя е скарана тотално с новите технологии и съм я виждала с величествената осанка на стоте ѝ килограма да ходи на пръсти като балерина, с изящно изпънат черпак над главата си.
На котлона къкреше зеле. Детето я снимаше за Tik Tok. За това не се учудих, когато един ден тя призна, че звъняла на баба си с престорен глас. Предложила ѝ работа в голяма верига закусвални. Не знайно защо, като чистачка.
Следващото обаждане по темата не беше много забавно, но ме накара да се запитам коя от двете е по-голямото дете – жената на прага на 60, или добрата актриса на 10. Майка ми хлипаше, разстроена, защото дъщеря ми вдигнала моя телефон и ѝ заявила, че са ме отвлекли.
Вдигнала кръвно. Наложи се да проведа сериозен разговор с детето, в който да му обясня:
- Баба ти може и да не е най-добрата на света, но ти е единствена и не заслужава такива шеги.
- Знаеш, че е малко наивна и доста болна. Не си играй със здравето ѝ.
- Не вдигай личния ми телефон, освен ако аз не съм те помолила.
