Притчата ни показва, че любовта е силна и прекрасна емоция, която заслужава да бъде изразена напълно открито и честно спрямо човека, към когото е насочена.
Откровеното признание и заявяване на чувства на обич могат да изглеждат като притеснително и страшно начинание, но искреността може да помогне на влюбения да живее един по-добър живот, тъй като истината носи със себе си спокойствие и мир.
Илюстрация: Shutterstock
Двадесет монаси и една монахиня, носеща името Ешун, преминавали обучение по основните медитативни практики в отдалечен будистки храм. Техен учител бил прословут дзенбудист, който всеки ден им изнасял лекции за същността на смирението, състраданието и себепознанието.
Ешун била изключителна красавица, чиято прелест не можела да се скрие, въпреки че била с обръсната глава и облечена в скромни дрехи, както повелявали правилата на будистката школа. Поради омайната външност на монахинята няколко монаси вече били тайно влюбени в нея. Един от тях решил, че не иска просто да й се възхищава отдалече, а да й сподели как се чувства. Той решил да й напише любовно писмо, в което настоявал двамата да се срещнат на усамотено място.
Ешун обаче не отговорила на писмото. Следващият ден протекъл както обикновено. Ранно сутринта известният учител по дзенбудизъм провел своята лекция пред цялата група, както правел всеки ден в храма. Всичко изглеждало напълно нормално, докато възрастният мъдрец не приключил с урока си. Тогава Ешун поискала разрешение от него, за да се изправи пред цялата група ученици по дзенбудизъм и да каже нещо много важно за нея самата, а и не само. След като възрастният мъдрец й дал своето одобрение, тя се изправила и насочила своето гордо и красиво лице към монасите.
С едно лаконично изречение, адресирайки този, който й написал и изпратил тайното любовното писмо, тя го призовала публично – "Ако наистина ме обичаш толкова много, ела и ме прегърни пред всички."
