4. Ако имах дете, никога нямаше да му давам да яде сладко поне до 5-годишна възраст.

Със сигурност ви се вижда лесна работа. Просто не му купувам и толкова! Не е като да изкарва самО пари, нали? Да, ама не… Разбира се, важно е детето да не вкусва сладко до една годинка, това си е правило, всеки педиатър ще ви го каже. Някои успяваме до цели две. Нататък става вече излишно мъчение. Нека кажем, че не става дума за половин шоколад, а за хапчица от време на време. Факт е, че вие създавате навици у детето за всичко, включително го научавате по колко може да си хапва и то да го възприеме като някаква награда, а не като възможност за угощение по всяко време. Когато веднъж разпознае вкуса и вида на сладките неща обаче, добре е да ги криете на недостъпни места най-вече за да не го дразните. И ако пред едно 5-месечно бебе спокойно можете да изядете един сладолед, то не си въобразявайте, че можете да ядете каквото и да е пред 2-годишното, и то да не поиска да го опита.

5. Ако имах дете, никога нямаше да пренебрегвам приятелите си, себе си, живота си.

Наистина съществуват майки, които държат най-много на професията, кариерата си, социалния си кръг. Тези майки отучват детето от залъгалката, преди да навърши годинка, научават детето да ходи на гърне още преди да е проходило, пращат го в ясла още на годинка и 3 месеца. Сигурно такива деца порастват самостоятелни и много умни, а майките запазват всичките си приятели, израстват в кариерата и съхраняват вътрешния си мир непокътнат.

Аз обаче съм от другите майки. За щастие, макар да ми коства много понякога, съчетавам работата и майчинството. Помислете си само как тези моменти няма да се върнат никога. Никога повече детето няма да мушка ръчичка във вашата при първите си крачки, да се гушка във вас, защото се е уплашило от клаксон, да ви показва всяко намерено жълъдче като най-безценно съкровище… Така че, мили майчета, не знам дали да пренебрегвате приятелите си и понякога себе си, но със сигурност не пренебрегвайте тези блеснали детски очички, вперени във вас, пълни с любопитство, очакване и безрезервно доверие. Понякога е задушаваща мисълта, че детето ще порасне, а родителят ще бъде детрониран от божествения си пиедестал. Но искрено вярвам, че родителите и най-вече родителите създават у детето критериите за добро и зло, правилно и грешно, възпитават у него ценности, които са все повече на изчезване днес. Не го учете да бъде агресивно, да посяга, да отвръща на всяка цена, да обижда, но и не го учете да расте в примирение и подчинение. Границата е тънка, но не толкова характерът, а родителите и семейната среда са определящи за това, един ден детето да порасне добър човек, който на свой ред да отгледа и възпита добри човеци.

Автор: Цветелина Велчева