Абсолютният гид на вашите 20, 30 и 40 години

05 ноември 2016 г., 01:00
11859

KULISH VIKTORIIA / Shutterstock

20-те. 

Моите 20 бяха абсолютно най-лошите. 

Всичко се предполагаше, че ще бъде вълнуващо. Най-сетне бях свободен от клетката. Никакви вече родители и учители. Можех да си съблека дрехите пред други хора (с тяхното разрешение). Можех да си намеря работа.

Можех да си изпълня всичките мечти. 

Но нищо не стана. Защото хората в техните 20 години като цяло не са добри в нищо. 

Научих толкова малко в университета (специализирах компютърно програмиране, после трябваше да запиша коригиращ курс по компютърно програмиране, след като най-накрая си намерих работа), че аз внезапно разбрах колко са били безсмислени четирите години там. Всъщност, те имаха и негативна стойност, заради натрупания дълг. 

Освен това, в моите 20 години си мислех, че бързам. Трябваше "да успея" и "да открия страстта си". 

В моите 20 някой ми каза "времето е пари". Затова изпуснатата възможност имала "цена". Така наречената "алтернативна цена", или "алтернативни разходи". 

"Алтернативната цена" е фраза, преподавана във всеки курс по микроикономика в университет. Никой обаче не използва микроикономиката отново след университета. Аз се специализирах в микроикономика. 

Времето не е пари. 

Парите аз мога определено да изгубя, но мога също и да ги направя. 

Но не мога да си направя време. Няма времева... машина (наистина не мога да сложа тези две думи една до друга), която изплюва още време, ако слагам в нея 5-доларови банкноти. 

Парите ми купуват храна, която да си слагам в устата. Времето е всичко останало. 

В моите 20 години аз не бях добър в нищо. Но си мислех, че съм. Защото когато бях в моите 20, аз бях също и глупав. 

Но това е ОК. В моите 20 избрах няколко неща, които да върша отново и отново, мислейки си че съм добър в тях. Писане, компютърно програмиране. И трето, когато имах разрешение - да си свалям дрехите пред друг човек. 

Не бях добър в нито едно от тези неща. Но се подобрявах малко по малко може би в едно или две, заради слапото повторение. 

Съвет: Иска ми се да бях правил само това: да бях избрал три до пет неща и да ги бях правил отново и отново. В 20-те си избирайте само нещата, които не бихте имали против да повтаряте отново и отново. 

Не натискайте максимално за никой резултат. Просто правете нещата отново и отново без никакви очаквания. 

Това е всичко, което трябваше да направя. 

30-те.

"Да притежаваш дом" е "университетът" на 30-те. Индустрия за ипотечно кредитиране на стойност 15 трилиона долара в Щатите хипнотизира обществото в мисленето, че "притежаването на дом е умна инвестиция", или че "имаш нужда от корени". 

Стремежът да си собственик на дом те поставя в капан, блокира хората на едно място, води до много самоубийства и взима на хората всичките пари.

Вижте продължението на страницата на Мениджър NEWS.

Ключови думи:
Коментари