20-те.
Моите 20 бяха абсолютно най-лошите.
Всичко се предполагаше, че ще бъде вълнуващо. Най-сетне бях свободен от клетката. Никакви вече родители и учители. Можех да си съблека дрехите пред други хора (с тяхното разрешение). Можех да си намеря работа.
Можех да си изпълня всичките мечти.
Но нищо не стана. Защото хората в техните 20 години като цяло не са добри в нищо.
Научих толкова малко в университета (специализирах компютърно програмиране, после трябваше да запиша коригиращ курс по компютърно програмиране, след като най-накрая си намерих работа), че аз внезапно разбрах колко са били безсмислени четирите години там. Всъщност, те имаха и негативна стойност, заради натрупания дълг.
Освен това, в моите 20 години си мислех, че бързам. Трябваше "да успея" и "да открия страстта си".
В моите 20 някой ми каза "времето е пари". Затова изпуснатата възможност имала "цена". Така наречената "алтернативна цена", или "алтернативни разходи".
"Алтернативната цена" е фраза, преподавана във всеки курс по микроикономика в университет. Никой обаче не използва микроикономиката отново след университета. Аз се специализирах в микроикономика.
Времето не е пари.
Парите аз мога определено да изгубя, но мога също и да ги направя.
Но не мога да си направя време. Няма времева... машина (наистина не мога да сложа тези две думи една до друга), която изплюва още време, ако слагам в нея 5-доларови банкноти.
