Ако направим ревизия на изречения, които родители най-често употребяват, ще са вероятно някои от тези: „Събери си играчките!“, „Не крещи!", Бъди любезен, поздравявай!“
Наставленията, които произнасяме, нямат особен ефект, ако не ги подкрепим със съответното поведение.
Децата постоянно ни наблюдават. И действията ни оказват по-силно влияние върху тях от думите. 
Кое е важно да покажем и да предадем като послание, обяснява детският психиатър Джеф Бостик.

1. Говорете положително за вашия партньор

Добре е детето да чува с какво татко му е добър и от какво вие се възхищавате. Защо вие го цените.
Изтъквайте неговите качества, дайте го за пример. „Виж, колко хубаво татко ти поправи шкафа.“
Избягвайте критиките към него, особено, ако детето чува. Дори и да не чува, когато мърморите под носа си, то усеща вашето недоволство. Тези думи се запечатват в него и създават определен модел на взаимоотношения.

2. Признайте грешките си и търсете решение

Няма нищо страшно в това да признаете, че сте сгрешили. Възрастните също могат да бъркат – напълно нормално е. Това учи детето спокойно да се отнася и към собствените си грешки.
Следващата стъпка е опитът ви да оправите грешката. Дори да сте завладяни от емоции, си дайте минута отдих. След това се върнете спокойно и потърсете решение на проблема.

3. Обяснете емоциите си

За съжаление дори възрастните не могат да анализират чувствата си, но за никого не късно да се научи. Просто обяснете на детето (а и на себе си ), защо викате, например. „Ето, аз викам, защото съм уморена и съм на прага силите си ...“
Ползата е двойна – ще се успокоите и ще му дадете пример как да се справя със собствените си емоции.