Родители, братя, сестри

Взаимоотношенията, които се оформят у вас с най-близките роднини са най-яркият показател за вашето отношение към родовата карма. Ако в семейството има няколко деца, то всяко от тях може да има свои отношения със семейството и следователно, свой показател за връзка с родовата карма.

Така е устроен светът, че едно от децата може да е носител на кармата на бащата, а другото – на кармата на майката, а трето да няма такива дългове. Възможни са и много по-сложни и преплетени кармични линии в семейството между братята и сестрите. Две дъщери могат да носят кармата на майката, а бащата да предава чиста генетична линия на внука си. Брат и сестра да наследят бащините проблеми, а майката да предаде на внука си творческите си таланти. Вариантите тук са толкова колкото са семействата по белия свят.

Благоприятните отношения между братята и сестрите, безкористни и доброжелателни – са голям подарък от съдбата и безценна поддръжка, подарена от небето.

Но ако отношенията са лоши и дори много лоши, да не забравяме тогава, че братята и сестрите ни са дадени свише. И трябва смирено да приемем каквото ни е дадено. Разумно да поддържаме близките си – това е нашата карма – това, че някога сме им задлъжнели и сега връщаме.

Ако брат-алкохолик моли за пари, за да ги пропие, наш дълг е да не му даваме всичко, което имаме, но да направим всичко за неговото спасение. Обаче не против волята му. Всичко, което се прави против волята на човека, се прави в името на злото.

Ако се случи разрив между братя и сестри, да простим за обидите, заслужили сме си ги и може би сме много по-виновни във взаимното ни неразбиране един друг. Да отстъпим и да се помирим – това е отработката на родовата карма. Отработвайки кармата, ще разчистим пътя на нашите деца и внуци.

Както и да са се оформили отношенията с родителите ни, да им простим и да поискаме прошка за това, че не ги разбираме. Така или иначе тези хора са ни дадени от Бога и следователно ние именно това сме заслужили и трябва смирено да приемем каквото ни е дадено.

Съпрузи

Браковете се сключват на небето. Съпрузите са хора, с които ни предстои заедно да сътворим съдбата си. Кармичната зависимост от съпруга е много по-голяма, отколкото зависимостта от родителите. Неуспехът в съпужеството се преживява често много по-тежко, отколкото „трудното“ детство. Той се възприема като крах на плановете и мечтите от младостта. Не всеки намира сила да започне всичко от начало, особено в немлада възраст. Съвместните деца продължават да свързват съпрузите и след развода.

Избрали сте човек за съпруг, а сега той (или тя) категорично не ви устройва. Но вие сами сте избрали – значи, този човек на нещо е съответствал? Получава се, че сте го избрали за нещо, което е съответствало в този момент! Сега трябва да разберете защо ви е донесла това съдбата. Какво трябва да си дадете един на друг, на какво да се научите чрез тази ваша среща.

Енергийните отношения между съпрузите нямат граници. Невъзможно е да „се скриеш“ от съпруга. Кармата на двамата се сраства и става обща. Енергията на хармонична съпужеска двойка е толкова голяма, че те практически са неуязвими. Чуждите, нехармонични влияния могат да се намесват само за известно време, енергията на двамата измества всички пречещи енергии, разрушава всички негативи.

Но ако вие на втория ден или на втората година след свадбата сте забелязали сериозна дисхармония в отношенията със съпруга, значи задачата ви е да направите всчико за да хармонизирате отношенията. Вие не можете просто да си тръгнете. Съпругът не е случайно преминаващ. Това е друго ниво на кармични отношения. Съдвата ви провокира за кармична работа.

Когато си отговорите на всички въпроси и свършите цялата сложна душевна работа, ще се появи усещане за пустота. Не се дразнете, без досада, без обиди, трябва да знаете, че за всичко сте си виновни вие самите. Тогава ще станете свободни, ще имате право да направите избор, ще имате право да прекъснете отношенията, които никому не носят радост. Но вашата кармична работа трябва да бъде изпълнена на 100 процента, не трябва да се самозалъгвате. Проблемът е решен, когато емоциите си отидат и остава разумът, свтлото отношение към всичко случило се.

Съпружеството е опит да се служи на друг човек. Това е проверка на способността ни да обичаме и съпреживява, способност да се приема чужда гледна точка, да се вслушваме в нея, въпреки разликата във вижданията ни.

Колко много получава вашата душа, ако вие служите старателно и безкористно, със смирение и любов към човека до вас. Колко са щастливи хората когато изяли заедно един чувал сол, накрая хармонично израстват заедно, приемайки съпруга такъв какъвто е, обичайки с цялото си сърце неговите достойства и неговите недостатъци. Не трябва да се мисли, че това е просто примирение пред живота или страх от него. Ако хората постигнат хармония, това винаги е резултат от огромна вътрешна работа и при двамата.