5. Помислете за нуждите и желанията на детето
В равноправното партньорство всеки отчита желанията на другите. Това не означава, че всяка прищявка се изпълнява незабавно. Означава, че със сигурност хлапетата ще бъдат изслушани, а молбите им взети под внимание, защото са важни. При това без да ги засрамвате или осъждате.
Ако детето иска играчка, която е твърде скъпа, тогава ние не казваме: спри да мрънкаш, нямам пари за това. А обясняваме, че в момента е невъзможно, но ще се опитаме да измислим нещо.
Ще спестим пари заедно, ще ги съберем като помолим роднините за рождения ден да помогнат и те да се включат в подаръка или ще предложим някои други опции.
Така детето разбира, че неговите желания са важни. А също така, че самото то е важен елемент в тези отношения.
6. Уважавайте интимните му граници
Опитайте се да не нарушавате интимните граници на детето, особено ако то държи на тях.
Ако синът ви затваря вратата на тоалетната, не бързайте да влизате, за да му бършете дупето, дори ако ви се струва, че той самият не може да се справи.
Когато дъщеря ви започне да се заключва в банята, когато се мие, отпразнувайте този малък етап от порастването и не я безпокойте.
На определена възраст детето вече не иска другите да го виждат как се преоблича или как пишка. Това е абсолютно естествено и родителите трябва да гарантират, че интимните граници се спазват на всеки отделен етап.
Колкото повече пораства детето, толкова повече неща може да прави самостоятелно, а контролът от страна на родителите трябва да бъде ограничен.
7. Подкрепяйте го, без да давате оценки
Важно е детето да знае, че може да се обърне към родителите си за помощ във всяка ситуация. Ако то се чувства зле, уплашено, неразбрано, те няма да му се карат, да се подиграват или да го унижават, а ще го подкрепят, ще му съчувстват и ще помагат.
Не и като първоначално му се накарат, а едва по-късно, след като размислят, да помогнат. Защото, ако действат по тази схема, детето ще ги търси е възможно най-малко и рядко ще разказва нещо за себе си.
Доверието е ключово, особено през юношеството. Защото тогава родителите нямат други лостове за въздействие. Детето или ще им се довери и ще се обърне към семейството, или ще влезе в позиция на отбрана и отричане.
Емоционалната близост не се ражда автоматично само защото деца и родители са свързани. Тя се възпитава и гради през детството и юношеството.
8. Границите трябва да бъдат гъвкави
В една здрава връзка винаги има ясни граници. Детето обаче расте и старите правила постепенно трябва да се променят.
Следователно границите трябва да бъдат гъвкави, те трябва да се адаптират спрямо възрастта му и обстоятелствата. Само в този случай то ще се чувства комфортно в семейството.
Доверие, подкрепа, сигурност, приемане – това е постаментът, на който се гради взаимната привързаност.
Такива взаимоотношения помагат на хлапето да се развива, да се чувства добре, да опознава света. Това е моделът на неговите бъдещи взаимодействия със света - с партньори и приятели.
Мона Василева / Новите родители
