8 септември в историята:

Събития

•    70 г. — Тит Флавий обсажда Ерусалим.
•    1331 г. — Стефан Душан се обявява за крал на Рашка.
•    1380 г. — Московският княз Дмитрий Донски разгромява ордите на хан Мамай -Куликовската битка.
•    1504 г. — На площада пред Палацо Векио във Флоренция, официално е открита скулптурата Давид изваяна от Микеланджело Буонароти.
•    1522 г. — Завършва първото околосветско пътешествие, оглавявано от Фернандо Магелан.
•    1655 г. — Шведската армия овладява Варшава.
•    1664 г. — Американското селище Ню Амстердам е отнето от холандците и е преименувано от английските заселници на Ню Йорк.
•    1761 г. — В Лондон крал Джордж III се жени за принцеса Шарлота фон Мекленбург-Щрелиц.
•    1791 г. — Художници за пръв път излагат своите картини в Лувъра.
•    1802 г. — С указ на император Александър I в Русия са създадени първите министерства.
•    1856 г. — В Монреал е осъществен първия полет с въздушен балон.
•    1861 г. — В езерото Мичиган потъва американският кораб "Lady Elgin" след сблъсък с друг параход. Загиват над 300 човека.
•    1885 г. — Княз Александър Батенберг издава указ, с който признава Съединението на България.
•    1888 г. — Играят се първите шест мача на Английската футболна лига.
•    1898 г. — Екзарх Йосиф I заедно с митрополитите на Княжество България освещава българската църква Свети Стефан (Желязната църква) в Цариград.
•    1900 г. — Мощен ураган причинява смъртта на над 6000 души край гр. Галвестън в Тексас, САЩ.
•    1925 г. — Германия е приета в Лигата на нациите.
•    1926 г. — Царство България получава т. нар. Бежански заем в размер 3 326 000 британски лири от английски и американски банки под контрола на Обществото на народите, който е използван за настаняване на бежанците.
•    1928 г. — Финансовият комитет на ОН увеличава разрешената сума за външен заем до 5 000 000 британски лири, заради Чирпанското земетресение.
•    1941 г. — Втората световна война: Германските сили обсаждат втория по големина град в Съветския съюз, което е начало на Блокадата на Ленинград, продължила до 27 януари 1943 г.
•    1943 г. — Втората световна война: Започва провеждането на Додеканезката операция.
•    1944 г. — България във Втората световна война: Правителството на Константин Муравиев обявява война на Хитлеристка Германия, въпреки това войски на Трети украински фронт на Червената армия навлизат на територията на Царство България същия ден, което поставя началото на военната операция по окупирането на страната.
•    1944 г. — Провъзгласена е Независима република Македония.
•    1944 г. — Втората световна война: Нацистка Германия изстрелва от Хага срещу Лондон първата балистична ракета Фау-2.
•    1945 г. — САЩ и СССР се споразумяват за разделянето на Корея на две зони на влияние по протежение на 38-я паралел.
•    1946 г. — В Царство България е проведен референдум за промяна на формата на държавно управление, на който българският народ гласува с 92,7% за смяна на монархията с "народна република".
•    1954 г. — В Манила е подписан договор за създаване на агресивния военен съюз СЕАТО, просъществувал 23 години.
•    1957 г. — Започва първият Шахматен турнир в Сараево.
•    1964 г. — С указ на Президиума на Народното събрание на Народна република България е утвърден националния химн Мила Родино.
•    1974 г. — Президентът на САЩ Джералд Форд амнистира предшественика си Ричард Никсън за всички престъпления, които може би е изпълнил по време на президентския си мандат.
•    1976 г. — Във Варна е открит Аспаруховият мост.
•    1991 г. — Чрез референдум Република Македония обявява независимост от Социалистическа федеративна република Югославия.
•    1993 г. — В град Фес, Мароко, е основана Организацията на градовете на световно наследство.
•    1994 г. — 36 Народно събрание на България приема оставката на правителството на Любен Беров.
•    1994 г. — Самолет Боинг 737 на авиокомпания Ю Ес Еър катастрофира до Питсбърг, щата Пенсилвания. Загиват 132 души.
•    2004 г. — Непилотираният космически апарат на НАСА Дженезис се разбива при приземяване, след като парашута му отказва да се отвори.
•    2006 г. — Общото събрание на ООН обявява "Десетилетие на грамотността на ООН".

Родени

•    1157 г. — Ричард I Лъвското сърце, крал на Англия († 1199 г.)
•    1207 г. — Станчо II, крал на Португалия († 1248 г.)
•    1271 г. — Карл Мартел Анжуйски, крал на Унгария († 1295 г.)
•    1474 г. — Лудовико Ариосто, италиански поет († 1533 г.)
•    1588 г. — Марен Мерсен, Френски математик († 1648 г.)
•    1621 г. — Луи II дьо Бурбон, принц дьо Конде, френски маршал († 1686 г.)
•    1749 г. — Принцеса Дьо Ламбал, френско-италианска аристократка († 1792 г.)
•    1749 г. — Херцогиня Дьо Полиняк, френска аристократка († 1793 г.)
•    1804 г. — Едуард Мьорике, немски поет († 1875 г.)
•    1830 г. — Фредерик Мистрал, френски поет, лауреат на Нобелова награда за литература през 1904 г. († 1914 г.)
•    1841 г. — Антонин Дворжак, чешки композитор († 1904 г.)
•    1843 г. — Дмитрий Анучин, руски учен († 1923 г.)
•    1857 г. — Георг Михаелис, германски министър-председател († 1936 г.)
•    1868 г. — Велизар Лазаров, български военен деец и спортен функционер († 1941 г.)
•    1868 г. — Мара Белчева, българска поетеса († 1937 г.)
•    1880 г. — Йордан Тренков, български революционер († 1960 г.)
•    1887 г. — Джейкъб Дивърс, американски генерал († 1979 г.)
•    1887 г. — Свами Шивананда, индийски гуру († 1963 г.)
•    1910 г. — Жан Луи Баро, френски артист († 1994 г.)
•    1918 г. — Дерек Бартън, британски химик, лауреат на Нобелова награда за химия през 1969 г. († 1998 г.)
•    1924 г. — Георги Георгиев-Гочето, български актьор
•    1925 г. — Питър Селърс, британски актьор († 1980 г.)
•    1932 г. — Патси Клайн, американска кънтри-певица († 1963 г.)
•    1946 г. — Халил Ергюн, турски актьор
•    1948 г. — Лин Аби, американска писателка
•    1955 г. — Иван Методиев, български футболист и треньор († 2006 г.)
•    1958 г. — Стоян Бончев, български футболист
•    1960 г. — Агури Сузуки, японски пилот от Формула 1
•    1962 г. — Томас Кречман, немски актьор
•    1969 г. — Гари Спийд, уелски футболист и треньор († 2011 г.)
•    1971 г. — Даниел Петров, български боксьор
•    1971 г. — Дейвид Аркет, американски актьор
•    1972 г. — Маркус Бабел, немски футболист и треньор
•    1979 г. — Петер Леко, унгарски шахматист
•    1979 г. — Пинк, американска певица
•    1981 г. — Мортен Гамст Педерсен, норвежки футболист
•    1984 г. — Тиаго Трейшел, бразилски футболист
•    1984 г. — Юрген Зоймел, австрийски футболист
•    1986 г. — Жоао Моутиньо, португалски футболист
•    1988 г. — Мария Кисилярска, потенциално енциклопедично значима личност

Починали

•    780 г. — Лъв IV, византийски император (* 750 г.)
•    1645 г. — Франсиско де Кеведо, испански поет (* 1580 г.)
•    1709 г. — Иван Мазепа, хетман на Украйна (* 1644 г.)
•    1811 г. — Петер Зимон Палас, германски биолог (* 1741 г.)
•    1894 г. — Херман фон Хелмхолц, германски физик (* 1821 г.)
•    1895 г. — Адам Опел, германски предприемач (* 1837 г.)
•    1921 г. — Ян Янски, чешки невролог (* 1873 г.)
•    1922 г. — Леон Бона, френски художник (* 1833 г.)
•    1933 г. — Фейсал I, крал на Сирия и Ирак (* 1883 г.)
•    1940 г. — Стефан Бобчев, български общественик, държавник и публицист (* 1853 г.)
•    1943 г. — Иван Цибулка, чешки виолончелист (* 1880 г.)
•    1943 г. — Юлиус Фучик, чешки политик, писател и журналист (* 1903 г.)
•    1949 г. — Рихард Щраус, немски композитор (* 1864 г.)
•    1954 г. — Андре Дерен, френски художник (* 1880 г.)
•    1960 г. — Фероз Ганди, индийски политик и журналист (* 1912 г.)
•    1965 г. — Дороти Дендридж, американска актриса (* 1922 г.)
•    1978 г. — Панчо Владигеров, български композитор (* 1899 г.)
•    1980 г. — Стиви Джеръми Томас, американски рапър
•    1980 г. — Уилард Франк Либи, американски химик, лауреат на Нобелова награда за физика през 1960 г. (* 1908 г.)
•    1981 г. — Бил Шанкли, шотландски състезател и треньор по футбол (* 1913 г.)
•    1981 г. — Хидеки Юкава, японски физик, лауреат на Нобелова награда за физика през 1949 г. (* 1907 г.)
•    1999 г. — Виктор Самойлов, руски актьор (* 1924 г.)
•    2003 г. — Лени Рифенщал, немска филмова режисьорка (* 1902 г.)
•    2004 г. — Иван Кондов, български актьор (* 1925 г.)
•    2004 г. — Ричард Бътлър, нео-нацист (* 1918 г.)
•    2007 г. — Христо Вълчанов, български футболист (* 1932 г.)
•    2009 г. — Оге Нилс Бор, датски физик, лауреат на Нобелова награда за физика през 1975 (* 1922 г.)
•    2012 г. — Томас Сас, унгарски психиатър (* 1920 г.)

Празници

•    Рождество на Пресвета Богородица (Малка Богородица) в календара на Българска православна църква
•    Ден на международна солидарност на журналистите — Чества се от 1958 г. по решение на Международната организация на журналистите
•    Световен ден за борба с беса — Отбелязва се от 2007 г. по инициатива на британския Съюз за контрол на беса, създаден презянуари 2006 г. за разпространението на информация за предпазването на хора и животни от болестта бяс
•    Световен ден на първата помощ (за 2012 г.) — Отбелязва се от 2001 г. през втората събота на м. септември по предложение на Международната федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец
•    Андора — Ден на независимостта (1893 г., от Франция и Испания, национален празник)
•    България
•    Празник на град Берковица — Чества се на църковния празник Рождество на Пресвета Богородица — храмов празник нацърквата в града, построена през 1843 г. Отбелязва се от 1997 г.
•    Празник на град Полски Тръмбеш — Празникът е възобновен от 8.09.1993 г.
•    Празник на Симитли
•    Празник на Хасково — Чества се от 1993 г. с решение на Общинския съвет в Деня на църковния празник на Рождество на Пресвета Богородица
•    Македония — Ден на независимостта (1991 г., от Югославия, национален празник)
•    Северна Корея — Създаване на Демократичната република (1948 г., национален празник)