Думата „токсичен“, когато става въпрос за човек, е неприятна и обидна. За „токсично поведение“ се говори сравнително от скоро. Може думата да не ви харесва, но вероятно край вас има не един или двама, които бавно, но сигурно ви тровят с присъствието си.

Преди време писахме за токсичните баби (майки, свекърви) - как действат ти и и как можете да се справите с тях.“
Има обаче и съвременни родители, които без да си дават сметка, вредят на децата си с подобно „токсично“ поведение.

Ето 8 техни характеристики.

Прекомерна критика

Няма нищо лошо от време на време градивно да критикувате детето си - това е част от възпитанието. Има родители, които непрекъснато сипят упреци. Дори, когато детето направи нещо „добро“, не получава похвала за това.
Вероятно им се струва, че така го подготвят за „истинския“ живот и каляват характера му, всъщност отглеждат човек с ниско самочувствие, неувереност в себе си.

Прекомерен контрол 

Всички родители искат децата им да бъдат здрави и здрави, но в някои случаи техните страхове и грижи им преминават нормалните граници. Те се стремят да контролират всяка тяхна стъпка, забраняват им всичко потенциално опасно - от игра в калта до ходене навън разсъблечени и без шапка, например.
Свръхзагрижените родители лишават детето си възможността да опознае света, да сгреши, но и да научи нещо от грешките си. То не може и за минута за усети своята самостоятелност и не се научава да взема собствени решения.

Забрана на емоциите

Токсичните родители не са готови да приемат емоциите на децата (а те обикновено имат много такива). Опитват се да си ги спестят, за да не се натоварват. Използват се сплашване, забрани, подигравки и упреци - всичко, за да ги ограничат и потиснат. Така, вместо да научат детето да разбира и да управлява своите  емоции, то ги смята за нещо неприемливо. По-късно в живота не умее да се справя със собствените си чувства. 

Без обяснения

Децата задават много въпроси - понякога дори един и същ и то безброй пъти. Просто, защото така опознават света. Научават имената на предметите, разгадават кое как действа и работи, запознават се с всичко, което ги заобикаля. Разбира се, дори най-търпеливите родители в света не винаги имат време да отговарят на въпроси 24/7.
Токсичните обаче въобще не обясняват – те не виждат причина за разяснения. Обикновено заместват обясненията с команди. „Млъкни и прави това, което казвам“ или „Защото аз казах така“. Това са най-честите отговори на детското „Защо?“.
Вероятно с подобни фрази детето расте „послушно” , изпълнява безпрекословно това, което му кажат, но по-нататък в живота това ще е пречка.
Хлапето има нужда само да разсъждава и да взема независими решения.

Снимка: Guliver / iStock

Хапливи шеги

Границата между закачката и хапливата шега лесно може да се наруши. Някои родители си позволяват зли шеги и по отношение на външния вид, характера, слабостите и заниманията на детето. По правило, на подобни „шеги“ се смее само този, който ги е измислил. А на протестите и обидата на хлапето реагират с думите: „Защо се дразниш? Шегувам се! "

Викове и ругатни

Родителите са изнервени и често повишават тон вкъщи. Карат се помежду си, викат и на децата. Малките постепенно свикват с подобно общуване и го възприемат като нещо нормално. Свикват с факта, че агресията е единственият начин на общуване. По-късно самите те започват да използват агресия за решаване на проблемите си.

Нарушаване на границите

Авторитарните родители не зачитат личните граници на детето. Те често влизат в стаята му без да чукат, ровят из личните му вещи, четат кореспонденцията му, изхвърлят неговите вещите и се разпореждат с тях като със свои.
Нарушават и границите на физическия контакт: засипват го с нежелани прегръдки, настояват: „Целуни баба си, че ще се обиди“ ...
Науката твърди, че ако в детството личните граници са били нарушавани постоянно, има риск това дете да стане жертви на насилие или агресор. Просто защото то няма опит в отношенията, неговите лични граници не са били зачитани и то не счита това за ценност.

Насаждане на чувство за вина

Родителите трябва да научат детето да проявява съпричастност и да поема отговорност за своите действия. Когато обаче вината се превърне в инструмент, който им помага да постигат това, което искат, това е манипулация и тя е опасна.
Ако родителите карат детето да се чувства виновно, че  не се държи така, както те искат или не взема решенията, които очакват от него („Цял живот посветих на теб, а ти ...!“), те проявяват токсично поведение, което няма нищо общо с емпатия или благодарност.

Мона Василева / Новите родители