8 февруари - 191 години от рождението на Жул Верн!

08 февруари 2019 г., 00:00
1284

AntonKarlik / Shutterstock

Какво бихме правили всички почитатели на научната фантастика, ако не беше Жул Верн? Френският писател е смятан от мнозина за бащата на този жанр и с право - неговите романи предвиждат събития като излизането на човека в Космоса, подводниците, летящите машини...

Жул Габриел Верн е роден на 8 февруари 1828 г. в Нант, Франция. Той е най-голямото от петте деца на Пиер Верн, преуспял адвокат, и Софи Алот. Жул Верн и по-малкия му брат Пол са изключително близки през целия си живот. Като момчета те обичат да четат в различни списания за пътешествия и да си фантазират за такива. Увличат се по кораби, искат да станат моряци. На дванайсетгодишна възраст Жул Верн успява да се качи на един кораб, който заминава за Карибските острови, обаче баща му го сваля на следващото френско пристанище. Влечението към мореплаването Жул Верн наследява по майчина линия – майка му е от известна фамилия на корабостроители и морски капитани.

Бащата на Жул Верн желае синът му да се изучи за юрист и му дава пари за тази цел. През 1848 г., след завършване на лицея в Нант, Жул Верн заминава за Париж и започва да следва право. Там един негов роднина го въвежда в литературните кръгове и Жул Верн започва да публикува пиеси, повлияни от автори като Виктор Юго и Александър Дюма, с когото се познава и лично. Първата му пиеса е едноактната комедия „Пречупени сламки“ (Les pailles rompues), която се играе в Париж, когато авторът ѝ е на 22 години. Въпреки голямата си ангажираност с писането и спряната финансова подкрепа от страна на баща му, Жул Верн успява да се дипломира. Макар и с диплома на юрист, Жул Верн решава да не се върне при баща си и да работи в неговата кантора, а остава в Париж. За да се издържа, първоначално работи като писар при един нотариус, а след това като секретар на малкия „Театр лирик“.

Жул Верн не продължава да пише пиеси поради недоброжелателността, с която се отнасят към него управителите на театрите, и започва да публикува в „Мюзе де фамий“ (Musée des familles) повести, повлияни от Едгар Алън По. Една от тях, „Пътуване с балон – драма във въздуха“ (1851) (Un voyage en ballon – un drame dans les airs), привлича вниманието на читателската публика. (Творчеството на Едгар Алън По оставя следа у Жул Верн и той, доста по-късно, пише продължение на недовършения му роман „Историята на Гордън Пим“ ("Narrative of a Gordon Pym"), озаглавено „Сфинксът от ледените полета“ (Les sphinx des glaces), 1897 г.).

През 1857 г. Жул Верн се жени за 28-годишната вдовица Онорин де Виан. За да издържа семейството си, Жул Верн започва да работи като борсов посредник. Същевременно продължава да пише и жена му изцяло го подкрепя в това начинание. През 1861 г. се ражда синът им Мишел Жан Пиер Верн. В кариерата си на писател Жул Верн напредва постепенно и през 1862 г. сключва договор с известния издател Пиер Етцел, според който писателят се задължава да осигурява по два романа годишно за поредицата „Необикновени пътешествия“ (Voyages extraordinaires). През 1863 г. излиза романът на Жул Верн „Пет седмици с балон“ (Cinq semaines en ballon), разказващ за изследователско пътешествие с балон над Африка. Той му носи изключителен успех и Жул Верн от този момент напуска борсата и се отдава изцяло на писателската си дейност. До края на живота си не прекратява договора си с Етцел, който внимателно чете ръкописите му и не се колебае да предлага корекции. Дори една от ранните творби на писателя, „Париж през двайсети век“ (Paris au XXe siecle), не бива издадена. Открита е много по-късно и е публикувана през 1994 г.

Романите на Жул Верн бързо печелят огромна популярност по цял свят. Авторът няма образование на учен, нито опит като пътешественик, но отделя много време за проучване на материала за своите книги. Жул Верн се опитва да представя реалистично дори и най-малките подробности. Например, „Осемдесет дни около света“ (1873) (Le tour du monde en quatre-vingts jours) се базира на реалното пътешествие на американеца Джордж Франсис Трейн. Разбира се, когато логиката на сюжета противоречи на постиженията на тогавашната наука, Жул Верн не робува на стриктното придържане към фактите. Например, „Пътуване до центъра на Земята“ (1864) (Voyage au centre de la terre) описва експедиция в кухата вътрешност на Земята и от гледна точка на съвременната геология има редица слабости, а в „Хектор Сервадак“ (1877) (Hector Servadac) една комета отнася Хектор и слугата му и те правят пътешествие през Слънчевата система, като освен това откриват, че кометата е откъснала и парче от скалата на Гибралтар, на което двама англичани играят шах. Понякога въображението на Жул Верн противоречи с научните факти. Например, в „От Земята до Луната“ (1865) (De la terre a la lune) гигантско оръдие изстрелва героите в орбита.

Съвременните учени биха казали на Жул Верн, че първоначалното ускорение би убило пътниците в снаряда. (Идеята за оръдие, изстрелващо космически кораб е използвана преди Жул Верн, още през 18-ти век, а преди това Сирано дьо Бержерак, в „Пътешествия до Луната и Слънцето“ (1655) използва ракета за космическото пътешествие). В „Двадесет хиляди левги под водата“ (1870) (Vingt mille lieues sous les mers) Жул Верн представя един предшественик на съвременните супергерои – капитан Немо. Неговата подводница „Наутилус“ (носеща името на парната подводница на Робърт Фултън), вдъхновява много изобретатели. Първата подводница, задвижвана изцяло с електрическа тяга, е построена през 1886 г. и е кръстена в чест на подводницата на капитан Немо.

През 1860-те Жул Верн води спокоен живот. През 1867 заедно с брат си Пол предприема пътуване до Съединените щати, където посещават Ниагарския водопад. През 1868 г. пътува със своята яхта „Сен Мишел“ из Средиземноморието, посрещат го тържествено в Гибралтар и Северна Африка, а в Рим папа Лъв XIII благославя книгите му.

През 1886 г. Жул Верн е ранен в крака от племенника си Гастон, който страда от душевно заболяване и в момент на пристъп се опитва да убие писателя. След този нещастен случай Жул Верн окуцява за цял живот.

Жул Верн написва най-значителните си творби до 1880 г. През първата част от кариерата си той изразява своя оптимизъм на технофил за прогреса и за централната роля на Европа в социалното и техническо развитие на света. В по-късните романи на Жул Верн се отразява авторовия песимизъм, предричащ „идване на Страшния съд в края на века“.

Събития от датата
 

  •     1215 г. — По време на Седмия кръстоносен поход, кръстоносците са разбити при Ал-Мансур (Египет).
  •     1587 г. — Бившата шотландската кралица Мария Стюарт е екзекутирана по подозрение за участие в заговор за убийство на нейната братовчедка английската кралица Елизабет I.
  •     1600 г. — Джордано Бруно е осъден от Инквизицията на смърт.
  •     1724 г. — С указ на император Петър I е създадена Руска академия на науките.
  •     1861 г. — Основани са Конфедералните американски щати.
  •     1904 г. — Избухва Руско-японската война, след изненадваща торпедна атака на японската военна флотилия срещу руски кораби край Порт Артур, Китай.
  •     1931 г. — Тържествено е открита новата столица на Индия — Ню Делхи.
  •     1920 г. — Тирана става столица на Албания.
  •     1950 г. — Създадено е Министерството на държавната сигурност на ГДР, известно още като ЩАЗИ.
  •     1952 г. — Елизабет II е обявена за кралица на Великобритания.
  •     1965 г. — Във Великобритания е забранена рекламата на цигари по телевизията.
  •     1974 г. — В Горна Волта е извършен военен преврат.
  •     1974 г. — Третият (последен) екипаж на американската космическа станция Скайлаб се завръща на Земята след 84-дневен престой в станцията.
  •     1990 г. — Андрей Луканов съставя правителство на България, а на 7 август същата година подава оставката му.
  •     1998 г. — Зимни олимпийски игри: Провежда се първият женски хокей на лед в историята на зимните олимпийски игри, в който Финландия побеждава Швеция с 6:0.
  •     2002 г. — Зимни олимпийски игри: Започват XIX Зимни олимпийски игри в Солт Лейк Сити.

Родени
 

  •     412 г. — Прокъл, гръцки философ († 485 г.)
  •     1191 г. — Ярослав II княз на Владимирско-Суздалското княжество († 1246 г.)
  •     1405 г. — Константин XI Палеолог, император на Византийската империя († 1453 г.)
  •     1557 г. — Робърт Бъртън, английски писател († 1640 г.)
  •     1744 г. — Карл Теодор фон Далберг, германски държавник († 1817 г.)
  •     1792 г. — Каролина Августа Баварска, императрица на Австрия († 1873 г.)
  •     1794 г. — Фридрих Рунде, немски химик († 1867 г.)
  •     1798 г. — Михаил Павлович, велик княз на Русия († 1849 г.)
  •     1799 г. — Джон Линдли, английски ботаник († 1865 г.)
  •     1810 г. — Елифас Леви, френски езотерик († 1875 г.)
  •     1825 г. — Хенри Уолтър Бейтс, английски естественик († 1892 г.)
  •     1828 г. — Жул Верн, френски писател († 1905 г.)
  •     1834 г. — Димитрий Менделеев, руски химик († 1907 г.)
  •     1853 г. — Георги Агура, български офицер († 1915 г.)
  •     1858 г. — Херман Шкорпил, чешко-български археолог († 1923 г.)
  •     1861 г. — Петър Вариклечков, български офицер († 1958 г.)
  •     1872 г. — Тодор Хвойнев, български революционер († 1957 г.)
  •     1878 г. — Мартин Бубер, немски философ († 1965 г.)
  •     1880 г. — Франц Марк, германски художник († 1916 г.)
  •     1881 г. — Георги Баждаров, български революционер и учител († 1929 г.)
  •     1883 г. — Иван Минков, български опълченец († 1925 г.)
  •     1883 г. — Йозеф Шумпетер, австрийски икономист († 1950 г.)
  •     1888 г. — Якоб Кайзер, немски политик († 1961 г.)
  •     1890 г. — Владимир Поптомов, български политик († 1952 г.)
  •     1895 г. — Хорлоогийн Чойбалсан, монголски политик († 1952 г.)
  •     1911 г. — Йосиф Йосифов, български композитор († 2001 г.)
  •     1915 г. — Пенчо Данчев, български критик (* 1989 г.)
  •     1921 г. — Лана Търнър, американска актриса († 1995 г.)
  •     1922 г. — Ерика Буркарт, швейцарска поетеса († 2010 г.)
  •     1922 г. — Юрий Авербах, руски шахматист
  •     1925 г. — Джак Лемън, американски актьор († 2001 г.)
  •     1928 г. — Вячеслав Тихонов, руски актьор († 2009 г.)
  •     1929 г. — Карл Колер, австрийски футболист († 2009 г.)
  •     1930 г. — Ева Щритматер, немска поетеса († 2011 г.)
  •     1931 г. — Джеймс Дийн, американски актьор († 1955 г.)
  •     1932 г. — Благовест Сендов, български математик
  •     1932 г. — Джон Уилямс, американски композитор
  •     1932 г. — Клиф Алисън, британски автомобилен състезател († 2005 г.)
  •     1932 г. — Хорст Екел, германски футболист
  •     1933 г. — Хироки Косай, японски астроном
  •     1934 г. — Лада Галина, българска писателка
  •     1941 г. — Ник Нолти, американски актьор
  •     1947 г. — Рашко Младенов, български актьор
  •     1950 г. — Спас Панчев, български политик
  •     1950 г. — Хосе Фалкон, кубински космонавт
  •     1955 г. — Джон Гришам, американски писател
  •     1955 г. — Константин Тренчев, български общественик
  •     1956 г. — Марион Колева, българска журналистка
  •     1958 г. — Марина Силва, бразилски министър
  •     1959 г. — Симеон Щерев, български спортист
  •     1959 г. — Хенри Черни, канадски актьор
  •     1961 г. — Брус Тим, американски аниматор
  •     1961 г. — Едуард Ераносян, български футболист
  •     1964 г. — Герман Греф, руски политик
  •     1966 г. — Бруно Лабадия, германски футболист
  •     1966 г. — Христо Стоичков, български футболист
  •     1968 г. — Гари Коулман, американски актьор († 2010 г.)
  •     1971 г. — Борис Мисирков, български сценарист
  •     1971 г. — Константин Джамбазов,български китарист
  •     1972 г. — Грамадата, американски кечист
  •     1974 г. — Улисес де ла Крус, еквадорски футболист
  •     1977 г. — Дейв Фаръл, американски музикант (Linkin Park)
  •     1979 г. — Димитър Анестев, български журналист
  •     1980 г. — Камен Асенов, български актьор
  •     1980 г. — Стивън Райт, английски футболист
  •     1982 г. — Тодор Енев, български тенисист
  •     1984 г. — Цветан Генков, български футболист
  •     1985 г. — Елизабет Пец, германска шахматистка
  •     1987 г. — Виктор Неделчев, български сноубордист
  •     1990 г. — Александър Вучев, български футболист
  •     1990 г. — Симеон Иванов, български футболист
  •     1992 г. — Карл Дженкинсън, английски футболист

Починали
 

  •     1265 г. — Хулагу, монголски хан (* 1217 г.)
  •     1296 г. — Пшемисъл II, крал на Полша (* 1257 г.)
  •     1587 г. — Мария Стюарт, шотландска кралица (* 1542 г.)
  •     1676 г. — Алексей, цар на Русия (* 1629 г.)
  •     1696 г. — Иван V, цар на Русия (* 1666 г.)
  •     1725 г. — Петър I, император на Русия (* 1672 г.)
  •     1778 г. — Анри Луи Льокен, френски артист († 1729 г.)
  •     1838 г. — Иларион Критски, български духовник (* ? г.)
  •     1849 г. — Франце Прешерн, словенски поет (* 1800 г.)
  •     1874 г. — Давид Щраус, немски богослов и философ идеалист (* 1808 г.)
  •     1886 г. — Иван Аксаков, руски публицист (* 1823 г.)
  •     1905 г. — Константин Нунков, български революционер (* 1877 г.)
  •     1918 г. — Луи Рено, френски писател, Нобелов лауреат (* 1843 г.)
  •     1920 г. — Рихард Демел, немски поет, драматург и романист (* 1863 г.)
  •     1921 г. — Пьотър Кропоткин, руски анархист (* 1842 г.)
  •     1930 г. — Рудолф Мария Холцапфел, австрийски психолог и философ (* 1874 г.)
  •     1931 г. — Йордан Гюрков, български революционер (* 1891 г.)
  •     1932 г. — Йордан Миланов, български архитект (* 1867 г.)
  •     1935 г. — Макс Либерман, немски художник (* 1847 г.)
  •     1938 г. — Иван Зонков, деец на БКП (* 1890 г.)
  •     1941 г. — Христо Паков, български военен деец (* 1859 г.)
  •     1944 г. — Христо Михайлов, деец на БКП (* 1893 г.)
  •     1957 г. — Валтер Боте, германски физик, Нобелов лауреат (* 1891 г.)
  •     1957 г. — Джон фон Нойман, американски математик (* 1903 г.)
  •     1960 г. — Дж. Л. Остин, британски философ (* 1911 г.)
  •     1964 г. — Ернст Кречмер, германски психиатър (* 1888 г.)
  •     1972 г. — Маркос Вамвакарис, гръцки музикант (* 1905 г.)
  •     1974 г. — Фриц Цвики, швейцарски астрофизик (* 1898 г.)
  •     1998 г. — Халдоур Лакснес, исландски писател, Нобелов лауреат през 1955 (* 1902 г.)
  •     1999 г. — Айрис Мърдок, британска писателка (* 1919 г.)
  •     2005 г. — Татяна Бек, руски поет и литературовед (* 1949 г.)
  •     2007 г. — Анна Никол Смит, американска актриса и фотомодел (* 1967 г.)

Празници
 

  •     България — Боен празник на Кюстендилски и Самоковски гарнизони
  •     Словения — Ден на културата

Източник: Уикипедия

Ключови думи:
Коментари