Започнах да слагам бележки в кутията за обяд на дъщеря си от време на време. Всъщност изобщо нямам време за това, почнах да го правя, само защото приятелката на Ана – Ема, получава бележки в своя обяд. Но го правя. Представям си как след съвсем кратко време ще ми каже да спра, защото я карам да се чувства неудобно, и тогава ще ми е носталгично за това време.
На 5 Ана все още не изглежда да схваща идеята да те е „срам“ от родителите те. Имаше един епизод на Артур, в който хванаха Бинки, че държи ръката на майка си, което се смята за прекалено „бебешко“ за неговата възраст. Книжка с картинки, която понякога разглеждаме, показва детенце, засрамено от поведението на баща си по време на посещение в училище.
И двете ситуации минаха покрай Ана; дори да ги разбира, не се идентифицира с тях. Но най-вероятно съвсем скоро ще започне. Така че освен оставянето на бележки в кутията с обяда, взеха да си мисля и за други неща, които трябва да пробвам да правя за нея или с нея, преди да стигнем до този момент. Ето го и моят списък:
1. Да носим пасващи си дрехи
От време на време, като вземам Ана от училище, си давам сметка, че съвсем несъзнателно носим почти едно и също (ризи с леопардов принг и прилепнали дънки са обичайните заподозрени). Освен това имаме и абсолютно еднакви суичъри. Какво да кажа? Бяха на супер разпродажба в момчешката секция на една голяма верига магазина; XS пасна на нея, XL пасна на мен. Всеки път, когато си облече нейния, ме пита дали няма и аз да сложа своя. Винаги си намирам извинение да не го правя, защото по принцип не съм от тези майки, които си падат да обличат еднакви дрехи с децата си. Но предполагам, че трябва да прегърна идеята, щом тя иска да го правим, защото положението е сега или никога.
2. Да се снимаме заедно
Снимам Ана доста и прекарвам много време с нея, но имаме малко снимки, на които сме двете заедно. Струва ми се, че като порасне, няма да иска да позира с мен, но, тъй като ще прекарваме по-малко време заедно, подозирам, че ще искам тези спомени още по-силно.
3. Да отидем заедно на концерт
Знам, че дъщеря тийнейджър верояно няма да иска да отиде на концерт с мен, затова трябва да се възползвам сега. Ходим на кино и на театър, но засега концертите не са били част от живота ѝ по една причина – много е чувствителна към силен шум (освен ако не сме в увеселителен парк, тогава мистериозно става имунизирана към това). Но пък и харесват музиката и спектакъла и може да стои мирна дълго време. Тя е едва на пет, така че все още имам време за това, но много ми се ще да се случи.
