Често жаждата за любов се обяснява с детство, лишено от обич и привързаност. Копнеещите да бъдат обичани рядко или никога не са били прегръщани като деца, не са чували любящи думи, не са се радвали на безусловната любов и грижа от страна на своите близки.

Хората, които растат с тази липса, минават през живота с очакването раната им да бъде излекувана. И тук може би е същността на проблема – те вярват, че се нуждаят от някой друг, за да се излекуват, а лекарството е в самите тях. Състои се от две много важни съставки – самоприемане и любов към самите себе си.

Разбира се, няма нищо лошо в това да искаш да бъдеш обичан и приет от другите. Тази нужда се превръща в проблем само за хората, които са били отгледани в среда без любов. Те се опитват да компенсират липсата на привързаност и любовта към себе си чрез други хора.

Хората, които жадуват за любов, често създават ситуации, които всъщност само засилват усещането им за самота и празнота. Това е сложен психологически проблем, който изисква психологическа помощ.

Вижте седем характеристики на хората, които чувстват тази спешна нужда от любов.

1. Натрапчив стремеж към привързаност и обич

Хората, които жадуват за любов, отдават огромно значение на привързаността. Те дори може да вярват, че нищо друго няма значение. Така в тях се разгаря огън, веднага щом някой им покаже обичта или привързаността си. Това постепенно се превръща в сериозно изпитание както за тях, така и за човека, или хората до тяху заради неспособността им да оставят нещата да се развиват естествено и да приемат, че любовта идва и си отива.

Самата мисъл, че трябва да запазят любовта, засилва неимоверно тревожността им, а страхът, че ще я изгубят, задълбочава обсебеността им от нея.

2. Стремеж към пълен контрол

При хората, които жадуват за любов, често се наблюдава силен стремеж да контролират, хората, които обичат. Причината се дължи не на желанието им да контролират живота им, а на нуждата им да се застраховат, страха да не изпитат отново болката от „необичането”.

Контролът им осигурява спокойствие, че няма да бъдат изоставени. Всъщност страхът от изоставяне и предателство (продукт на емоционалната им рана) ги кара да жадуват за контрол. Но това често води до отчуждаване и раздяла.

3. Взискателност

На хората, които не са получавали безусловна любов и грижи по време на детството си, им е много трудно да повярват в нея в зряла възраст. Затова те изискват постоянни прояви на привързаност и са много взискателни към партньора си или към всеки, с когото имат емоционална връзка.

За тях са много типични реплики като: „Исках да бъдеш там, но ти не дойде” или „Надявах се, че ще направиш нещо специално, но те не се постара достатъчно” . Хората, които копнеят за любов, вярват, че тя трябва да е абсолютна и дейна във всеки един момент, но това не е възможно. Дори майките не са способни на това поради напълно разбираеми причини – умора, заболяване, и ежедневни обстоятелства като работа, ангажименти.

4. Те молят за обич

Хората, които копнеят за любов, са взискателни, но също така са склонни да не дават шанс на много хубави неща и хора, които искат да влязат в живота им. Те са готови да се откажат от всичко, само за да не изгубят човека, когото обичат. Следователно те често пренебрегват собствените си нужди и благополучие.

Ако усетят, че другият човек се отчуждава от тях, ще направят почти всичко, за да не го изгубят. Те се чувстват безполезни и мислят, че любовта на другия придава стойност на собствения им живот. Това означава, че дори биха се примирили с насилие.