За мен, както и за много други хора, импулсивните покупки могат да се окажат голямо препятствие за постигането на дългосрочните ми цели. Когато решим да си купим нещо, мозъкът започва да ни затрупва с „логични доводи“ да го направим. Когато към това добавим и наближаващите Коледни и Новогодишни празници, желанието ни да харчим се засилва многократно. С годините аз овладях до голяма степен стремежа ми към необмислени покупки и всеки разход преминава през филтър от 5 въпроса, които си задавам преди да извадя парите от портфейла или да натисна бутона „Купи“ в някой онлайн магазин. Ето ги и тях:

1. Имам ли нужда от това (наистина)?

Може би, думата „нужда“ не е точна за този случай, защото над 99% от нещата, които си купуваме са плод на нашите желания, а не първични нужди. Въпреки това, всеки път, когато искам да си купя нещо по-скъпо от 10-ина лева, си задавам въпроса дали животът ми ще се подобри, ако си го купя или ще се влоши, ако не го направя. Това е една връзка с реалността извън търговския обект (реален или онлайн), защото в него всичко е направено така, че да ни приканва към покупка и тя да изглежда като някаква игра без последствия за финансовото ни състояние.

Няма да обеднея толкова, ако дам 5 лева за едно нещо, 10 лева за друго и 40 лева за трето, но всеки човек, който изготвя личен или семеен бюджет знае, че тези разходи се натрупват и може да се окаже, че те са станали няколко стотин лева за месец и хиляди за една година. В същото време, една почивка или СПА уикенд ще ми донесе много повече ползи от десетки дребни и ненужни покупки. За да се справя с моите импулси за харчене, в портфейла ми винаги стои едно листче, на което пише „Наистина ли имаш нужда от това?“ и го виждам всеки път, преди да платя в брой или с банкова карта.

2. Дали мога да намеря по-изгодно същия (подобен) продукт?

След като покупката е минала първия тест, идва време за следващия – дали мога да я намеря на по-добра цена. Става въпрос за идентични стоки, които са плод на масово производство, които при отделните търговци могат да се намерят с разлика от над 20% в тяхната цена. За щастие, проверката в днешно време изисква съвсем кратко време и след няколко клика знаем къде даден продукт се продава най-евтино. Ако разликата е малка, няма смисъл да губим време и да обикаляме целия град, за да си го купим, но ако тя е 200 – 300 лева, вече нещата са други.

Под „изгодно“ нямам предвид само по-евтино. Често, отделните търговци продават на подобни цени, но предлагат допълнителни екстри към тези продукти като удължена гаранция, по-добро обслужване, по-бърза доставка и т.н., които могат да наклонят везните в тяхна полза.

3. Дали трябва да си го купувам или мога да го наема?

Ако преди години си задавах този въпрос при всяка покупка, сега нямаше мазето и тавана ни да са пълни с вещи и инструменти, които не използвам. Да започнем с мечтата на всеки зает човек – домашен фитнес. Купуваш си лежанка, след това бягаща пътечка, крос тренажор или уред за коремни преси, и половината ти хол е вече пълен. Това не е проблем, ако използваш тези уреди сравнително често, но липсата на време скоро ги превръща в много скъпи закачалки за дрехи и един по един, уредите поемат към някоя платформа за продажба на стоки втора употреба или към мазе, килер или таванско помещение. Оказва се, че фитнесът е само на 5 минути от дома или офиса ни, и е по-добре да си плащаме месечна карта, вместо да купуваме големи и скъпи спортни уреди.

За един мъж е въпрос на чест да има вкъщи пълен набор от електрически машини и инструменти – от къртач, през моторна резачка до машина за рязане на плочки. Идеята е, че все някога ще потрябва и е добре да ги имаш. В действителност, аз използвам не повече от 2-3 инструмента, а останалите просто си стоят и трупат прах. Ако ми потрябва нещо, искам от приятели или го наемам.

4. Защо искам да си го купя?

Бас ловя, че не сте си задавали този въпрос, преди да си купите нещо. Не се притеснявайте, „виновни“ са производителите и търговците с техните реклами. Ние гледаме на лаптопа или по телевизията реклама на нов уред за направа на коктейли и веднага си го купуваме с надеждата, че ще впечатлим нашите приятели и познати, когато ни дойдат на гости. Резултатът е, че нещата не се случват точно както в рекламата. За да направим добри коктейли, са ни нужни много видове алкохолни и безалкохолни напитки, плодове и други неща за декорация. Дари да ги купим, пак е много трудно да съберем на едно място по едно и също време повече от 3-ма приятели. Дори да дойдат, те са с колите и не могат да пият. За капак, уредът не може да се мие в съдомиялна и ни отнема поне 30 минути, за да измием всички негови части. Това беше само един пример за покупката на продукт, който няма да ни донесе ползите, които сме очаквали.

Има и друг „феномен“. Замисляли ли сте се колко от нашите покупки правим, за да впечатлим останалите? Никой не си купува скъп часовник или бижу, за да му се любува. Прави го, за да го забележат другите. Ами колите – ако не беше идеята да се впечатляват останалите, те всички щяха да са с еднакъв дизайн и производителите щяха да се фокусират върху неща като скорост, разход на гориво и други, защото ние в 99% от времето сме в колата и я виждаме отвън, само когато се качваме или слизаме от нея.

5. Мога ли да използвам тези пари по-добре?

Последният филтър при всяка покупка е много отрезвяващ. Той е да превръщам сумата във време. Ако месечните ни разходи са около 2,000 лева, то нещо, което струва 500 лева се равнява на цяла седмица от моето време. Това са 7 дни или цели 168 часа. Бих ли ги разменил за това, което искам да си купя? Ако е нещо важно, полезно и може да се използва дълго време, да, струва си, но ако идеята е да се направя на по-богат, отколкото съм в действителност и да впечатля другите – не. Един мъдър човек ми каза, че не слуша хора, които са похарчили 10,000 лева (това го може всеки), а такива, които са изкарали същата сума.

Освен във време, парите могат да се измерват и в бъдещи ползи. Ще ви разкажа една история, която е доста показателна (ще я цитирам по памет). Тя е за един от най-богатите хора в света – Уорън Бъфет. До 2006 година, когато си купува нов, но сравнително скромен Кадилак за 45,000 долара, той кара старата си кола. Когато журналисти го питат защо го прави след като може да си позволи доста по-скъпо возило, той им отговаря, че ако даде 50,000 долара за нова кола, тя ще се обезцени с 20% още с излизането си от магазина и до 10 години автомобилът няма да струва почти нищо (т.е. той ще е загубил около 50,000 долара за това време). Ако същите тези пари ги инвестира в неговия фонд, който прави средно по 15% доходност на година, след 10 години той ще има над 200,000 долара. Риторичният му въпрос към журналиста е „Защо да го правя?“.

Това беше моята система от 5 въпроса, които си задавам преди всяка покупка. Тя ми позволява да максимизирам ефекта от моите пари и да увеличавам моето богатство. Надявам се да ви е полезна и на вас. Ще се радвам да споделите как вие пазарувате.

Стойне Василев за Мениджър Нюз