Вашите деца са измити, облечени, нахранени, учат се добре и лесно се сприятеляват с връстниците си. Дори да е така, това не означава, че имате идеалното семейство.
Ето пет признака, които сочат, че това е така и, че се справяте добре. Посочва ги психотерапевтът Кейти Гилис.
Уважение към границите
Всички граници, физически и емоционални, се спазват от всички членове на семейството – включително и от деца. Вероятно те още не разбират всичко и не могат да вземат решения по повечето въпроси. Но те също имат право на личен живот.
А това означава собствени интереси, хобита, отдела стая, играчки, музика, време за себе си и приятели.
В здравото семейство родителите обикновено са доста стабилни психологически - но никой не очаква желязно спокойствие от децата. Засега те трябва да възприемат модела на поведение, който техните родители излъчват: те се учат от техния пример.
Всеки е личност
Без значение на колко години е, всеки член на семейството е личност. Той има собствено мнение, което има право да защитава. Другите трябва да признаят това - въпреки че на детето трябва да му се обясни, че неговата свобода свършва там, където започва върхът на носа на друг член на семейството.
От всеки според възможностите му
Правилата в семейството трябва да са съобразени с възрастта на детето. Ясно е, че всеки има своите задължения – някой готви, друг разхожда кучето, трети полива цветята ...
Важното е правилата да са логични, справедливи и подходящи за възрастта на членовете на семейството.
На всеки според потребностите
Вие сте едно семейство, което означава, че се грижите един за друг. Всеки трябва да е готов да отиде до аптеката или до магазина, да донесе чаша чай, да помогне с приготвянето на супата.
Очевидно е, че повече отговорности носят родителите, но и децата трябва да бъдат научени, че имат отговорности и трябва да се грижат за близките си.
Моят дом е моята крепост
Всеки член на семейството трябва да чувства, че е защитен зад стените на родния си дом, че тук не е осъждан, че тук няма да бъде наранен. И ако направи грешка, всички ще му помогнат да я поправи - и винаги има шанс за прошка.
Като цяло, детето не трябва да се страхува, ако счупи любимата ваза на мама или ако донесе вкъщи двойка - в края на краищата родителите го обичат безусловно и независимо от всичко. И трябва да му го казват.
