Психолозите отдавна спорят дали нарцистичното разстройство трябва да се счита за болест? Родителите ли го възпитават или е заложено у детето с гените. Какво допринася за възникването му?
Учени от Амстердам дори излязоха с версия, че склонността към нарцисизъм възниква в детето още в утробата.
Майките са склонни да смятат неродените бебета за „най-умните, най-красивите и талантливи“ и често повтарят това, галейки заобленото си коремче. Рядко някоя спира да го прави и след раждането – за майката детето ѝ е по-по-най.
Едва, когато похвалата се превърне в мотивация за действие, а отрицателната оценка предизвиква публични истерии, родителите „бият тревога“ и търсят консултация със специалист.
В много отношения обаче това може да се предотврати, ако от ранна възраст се отнасяме с разбиране към детето, твърдят психолози и предлагат помощ.
Как да разпознаем нарциса
Преди всичко си струва да се научите да различавате здравословното самочувствие от нарцисизма.
Ако едно дете каже: „Ще спечеля състезанието“, „Ще бъда приет в кръжока по роботиката“ или „Анна ще танцува с мен на коледното тържество“, това са здрави амбиции.
Трябва да се тревожите, ако детето:
- Изпитване на чувство за превъзходство над връстници. И това не се случва само, когато неговите способности или умения са изключителни, а винаги.
- Болезнено възприема "второстепенни роли" (в къщи, в училище, в игрите). Стреми се винаги и във всичко да бъде първо, като не признава отборната игра.
- Плаче, избухва, ако някой от приятелите получи по-добра оценка, спечели състезанието или го изпревари в нещо друго.
- За всяко добре извършено действие то очаква похвала и се разстройва, ако не я получи.
- Не изпитва радост и удовлетворение от самия процес на игра, учене, спорт, ако не постигне конкретен резултат и не завоюва победа.
Не се тревожете, ако откриете при вашето дете един или два от тези „симптоми“ . Струва си да се замислите, ако повечето признаци са налице и то в изявена форма.
Дозирайте похвали и наказания
Това правило важи в по-голяма степен за родителите, отколкото за възпитателите или учителите. Грешка е да очаквате само изключителни резултати и да пропускате похвалите, когато то се справя прилично.
- Трябва да хвалите детето всеки ден, независимо от шестиците, получената грамота или медал на състезанието.
- Създайте си навика да му правите комплименти, без конкретна причина.
- Прегръщайте го и го целувайте, докато гледате семейна комедия, радвайте се, ако е донесъл четворка, но темата е била наистина трудна и той се е старал.
- Не се колебайте обаче да правите забележка за неоправено легло или разхвърляните неща, дори ако синът или дъщерята са донесли у дома само шестици.
- Бъдете последователни. Няма такова правило: „Похвалих го днес, но няма да хваля утре.“ Това вече е манипулация (макар и малка) над личността на хлапето, която все още не е формирана.
Да се справя с по-трудни задачи
Децата с висок коефициент на интелигентност често скучаят в училище. Вече са решили задачата по математика, знаят всички планети от Слънчевата система, а стихчетата от учебника са научили наизуст още в детската градина.
Младият гений рано или късно ще започне да се държи лошо, да прекъсва учителя или ... да се превърне в нарцис. В крайна сметка няма равен на него.
В тези случаи е добре да го запишете на кръжоци и курсове, където може да реализира пълния си потенциал. И изискванията към него ще са по-високи.
Снимка: Getty Images
Научете го да се наслажда на живота
Задайте си прост въпрос, колко често това, което правите, ви харесва. Не защото носи пари, уважение, а просто защото ви харесва.
Ако семейството, в което расте детето, е в състояние да оцени само високи постижения и мотото „Ако не можеш да бъдеш най-добрият, защо да се опитваш?“ се счита за норма, тогава детето вече няма да оцени играта в двора с приятели, или изявите в спортната секция.
Защо да рита футбол, щом в крайна сметка все още не е поканен да играе в „Реал Мадрид.“
В почивния ден заведете цялото семейство в парка или на ски, печете пица, организирайте маратон. Няколко такива уикенда - и ще покажете на наследника, че можете да се радва дори без да получи медал или да спечели купа.
В противен случай детето може да загуби контакт с истинското си „Аз“, с истинските желания, нужди, симпатии и антипатии. Вместо да изследва и да търси област, в която да се развива, то ще се фиксира върху това, което със сигурност ще му донесе одобрението на родителите си.
Нека води дневник
Традицията да водиш дневник и да го криеш от родителите под леглото, е нещо от миналото, заедно с играта с ластик, на топчета ... Но в нея, между другото, имаше много ползи за развитието на детето. Защото на страниците на дневника всеки правеше анализ на свършената работа през деня.
Може да направите същото в диалог. Нека това са 10-15 минути преди лягане, в които детето ще ви разкаже всичко хубаво и лошо, което се е случило през деня.
Задавайте въпроси: „Какво ще правиш следващия път?“, „Как се справиха приятелите ти?“, „Какво друго би искал?“.
Така детето ще формира собствена оценка на събитията. То вече няма да се нуждае от похвала, за да разбере, че го е направило правилно, а ще има собствена оценка.
Не го сравнявайте с други
Сравнението с другите не е най-добрата мотивация, особено за малките. Опитайте се да не използвате фразите: „Но Петя го направи“, „Катя вече знае как да го направи сама“, „Денис е най-добрият играч в отбора“. Освен комплекс за малоценност и болезнено отношение към чуждите успехи, нищо няма да постигнете.
По-умно е да покажете на детето неговата уникалност.
Научете го да се отнася към действията и делата съзнателно, да вижда бъдещето. Всяка песен, научен урок в детска градина, не са бонус за учителя, а за него. Нека детето осъзнае, че прави това за себе си.
Мона Василева / Новите родители
