5 причини да спрете да държите на високите оценки

15 декември 2016 г., 15:46
5299

Elnur / Shutterstock 

В университета, както много други хора, бях воден от твърдото убеждение, че добрите оценки са всичко.

Както родителите, така и учителите ми настояваха, че високите постижения ще ми отключат всички важни врати в света. 

Помня как се докарвах до изтощение от учене само за да получа висок резултат на някой изпит. 

Но не искам синът ми да учи така усилено, както правех аз на неговата възраст. 

Може да звучи странно, но нека ви разкрия гледната си точка. 
 

1. Никой не ме е питал за оценките ми

Нито един работодател не се е интересувал какви са оценките ми в университета. Нито една автобиография, която е трябвало да изготвя, не е имала секция „Успех в университета“. 

Но всички имат секция „Трудов опит“. Компютърните ми умения и дори спортните ми постижения са имали повече тежест при кандидатстването ми за работа, отколкото оценките в университета.

2. Забравил съм всичко научено в университета

Паметта ми работеше така: забравях целия материал от курса веднага след изпита. Когато за първи път започнах работа, осъзнах, че за всичките години в университета не съм научил нищо. 

И дори оценките да ми да показваха друго, познанията ми бяха пълна каша – късчета информация, която не знаех нито къде, нито как се прилага. 

Както се оказа, годините отлично справяне в университета не ми дадоха никакво предимство пред „по-малко образованите“ хора. 

В крайна сметка първите два месеца трудов стаж ми дадоха повече познания и професионални умения в сравнение с предходните пет години в университета, прекарани в стремеж към добри оценки. Струвало ли си е всичко това?

3. Стремежът към добри оценки навреди на здравето ми

Някои хора могат да усвояват в движение, но аз не съм един от тях. За да накарам знанията да останат в главата ми, трябваше да зубря. В дните преди изпити преговарях по 12 – 15 часа на ден.

Още помня как заспивах по време на лекции или в градския транспорт от изтощение. Хроничната умора караше производителността ми да намалява и умът ми ставаше още по-невъзприемчив за нови знания. Дните ми минаваха като в мъгла.

Поглеждайки назад, се изненадвам от упоритостта, постоянството и търпението си. От това как успявах да се принудя да правя неща, които ми бяха убийствено скучни. Но сега съм сигурен, че никога повече няма да повторя този „подвиг“. 

4. Нямах време за другите хора

В университета човек има много възможности да изгради мрежа от ценни познанства. Но аз бях прекалено зает да преговарям.

Ученето и мислите за него отнемаха почти цялото ми време. Не оставаше много за личен живот и срещи с приятели.

Университетът е инстински трамплин за формиране на нови взаимоотношения и развиване на социални умения.

Забелязах един любопитен факт: всички хора, които водеха общителен живот в университета, днес се справят добре в живота. Сред тях е и един младеж, който стана главен изпълнителен директнор на голяма компания на 30-годишна възраст. И този човек не беше „примерен студент“. 

Ако имах втори шанс, щях да посветя по-малко време на учене и повече на студентски обмени, активности и партита. А драгоценната диплома? Без никакво съжаление бих я разменил за титлата „най-общителния човек в университета“.

5. Всички печеливши умения, с които мога да се похваля днес, са придобити извън университета

Ефективното учене е възможно само при наличие на искрен интерес. За съжаление съвременното образование убива подобен интерест, задръствайки главите с купища неприложима теоретична информация. 

Един час гледане на предавания по Discovery Channel ми дава повече информация за света от тази, която съм получил за 15-те години обучения.

Научих английски сам само за година и половина след като развих истински интерес към езика. И това е след 13 години „задължителни“ часове по английски в училище и в университета.

Подготвянето на текстове за блога ми ми помогна повече да се науча да изразявам мисълта си, отколкото писането на съчинения през всички години в училище. 

Ето какви съвети бих дал на децата си, когато започнат училище:

  • Разликата между 5 и 6 е толкова размита, че е малко вероятно да има ефект върху качеството на живота ви. Но отличната оценка изисква инвестирането на значителни количества време и усилие. Струва ли си наистина?
  • Уменията ви са това, което плаща сметките, а не оценките от университета. Придобивайте опит, а не оценки. Колкото повече опит имате в различни области, толкова по-ценни сте.
  • Престижната диплома няма да ви даде осезаемо предимство в живота, но познанствата с хора могат. Обръщайте повече внимание на новите си познати и общуването с хора – това е истинският ключ, който ще отвори много врати в света.
  • Придържайте се към нещата, които лично намирате за смислени. Не се опитвайте да отговорите на очакванията на другите. Само наличието на искрен интерес може да подготви пътя за значими постижения.

Автор: professionali

Източник: Bright Side

Ключови думи:
Коментари