Разбира се, не е нужно да се възхищавате на всичко, което прави детето, да казвате: „Много е добре“, когато всъщност е „лошо“ , защото това ще го лиши от способност трезво да оценява своите постъпки.
Трябва да подхождате към въпроса деликатно: да похвалите инициативата, да откриете с какво се е справило, но да обясните как би могъло по-добро да изпълни задачата.
Дори и да ви се струва, че детето не рисува, а маже и плеска, не задушавайте инициативата му в зародиш.
Когато критикувате, не забравяйте да отбележите: вие изразявате мнението си, а не абсолютната истина.
„Не мога да разчитам за нищо на теб“
На излизане от магазина детето изпуска пакета с яйца, носи чиния, за да сервира масата и я изсипва на пода ... Реакцията на родителите е моментална. И упрекът първо се изплъзва от устата им.
Помислете колко пъти и на вас ви се е случвало. Губите пари, вещи, забравяте чантата си в таксито, метрото, чупите чинии и чаши...
Здравословната реакция е: "Нищо кой знае какво не се е случило. Следващия път ще бъдеш по-внимателен и внимателен."
„Ще го направя сама, иначе ще трябва да го направя отново след теб“
В този момент детето се чувства безполезно: „Ако не съм добър в нищо, няма защо да опитвам повече. Мама така и така ще трябва да го направи отново.”
В резултат на това то няма стимул дори само да си учи уроците. Ще чака мама да се върне от работа, за да учат заедно.
Тук проблемът не е само във фразата, но и в навиците. От ранно детство човек трябва да има поле на изява, в което по-възрастните да не се намесват, дори ако ръцете ги сърбят да го направят по „правилния начин“.
„Нищо не разбираш от това, не се намесвай в разговора“
Първо, по-добре е децата да не присъстват на разговори, които са неразбираеми за тях. Ако хлапето все още е наоколо, бъдете готови да го изслушате. В противен случай ще му бъде изключително трудно да изрази личното си мнение в училище, сред приятели, а по-късно и на работа.
Ако наистина искате най-доброто за децата си, ако искате те да растат самоуверени, трябва да се научите да ги възприемате не като глупаци, а като пълноправни членове на семейството, с чието мнение трябва да се съобразявате.
Доверието, уважението, приятелството могат да обвържат децата и родителите на всички етапи от живота. Не е лесно думите, излитащи от устата да се контролират, но резултатът си заслужава.
По материали на Parents, Мона Василева
Източник: Новите родители
