23. Първо раздай торта на всички, а после я режи!
24. За какво да устройваме шествия, ако всички ще падат ничком? Нали тогава никой нищо няма да види...
25. Колко е хубаво да си у дома! Там винаги си същия ръст.
26. Черният пипер сигурно прави всички люти. Оцетът ги прави кисели, горчицата ги огорчава, лукът ги прави лукави, виното носи чувство на вина, а сладкишите ги правят сладки и добри. Колко жалко, че никой не знае за това... Всичко би било толкова просто. Хапнеш си сладка и ставаш добър.
27. Винаги щом изям нещо, веднага се случва нещо интересно!
28. Попивателната хартия сама по себе си не е вкусна. Но ако я смесим с нещо – например с барут или с восък за печати – е, това е друго нещо!
29. Някои хора са много умни, съвсем като сукалчета!
30. Никога не разубеждавам хората с ръце!
31. Когато намирам нещо, това обикновено е или жаба, или червей.
32. Момичетата също ядат яйца.
33. Виж какво, драги мой, ако се каниш да се превръщаш в прасенце, аз повече няма да се занимавам с тебе!
34. Няма значение къде е тялото ми. Умът ми непрестанно работи. Колкото по-ниско се намира главата ми, толкова по-дълбоки са мислите ми.
35. Колко е удобно да си загубиш името! Прибираш се, да речем, вкъщи, а никой не знае как се казваш. И ако гувернантката поиска да те извика на урок, тя ще викне: „Елате тук,...” – и ще млъкне, защото ти е забравила името. А ти, естествено, няма да идеш – защото не е ясно кого е викала тя!
36. Да убиваш Времето! Нима това може да се хареса някому? Ако не си се карала с него, би могла да поискаш от него всичко, каквото ти се ще.
37. Десет нощи са десет пъти по-топли от една-единствена. И десет пъти по-студени.
38. Не мога да се върна във вчера, защото тогава бях друг човек!
39. Започни в началото и стигни до края. Тогава спри.
40. – Бихте ли ми казали, моля, накъде трябва да тръгна оттук?
- Зависи от това къде искаш да стигнеш.
- Не ме интересува къде...
- Значи няма значение откъде ще минеш.
