4 ритуала от философията на Марк Аврелий, които ще ви направят по-силни психически

03 февруари 2017 г., 23:42
9841

Shutterstock 

Твърдост. Издръжливост. Душевна сила. Напоследък често чуваме за тези качества. Защо?

Защото проблемът, който се крие в основата им е получил доста добри решения преди около две хилядолетия. Древните философи стоици наистина са знаели за какво става дума, когато говорим за изглаждане на психическа издръжливост, пише Ерик Баркър от Business Insider.

Всъщност един от най-ефективните инструменти за изграждане на психическа издръжливост, с които разполагаме днес, е т. нар. „когнитивно-поведенческа терапия“. А къде лежат основите ѝ – в стоицизма, убеден е Баркър, заедно с Доналд Робъртсън, автор на книгата Stoicism and the Art of Happiness - Ancient tips for modern challenges (Стоицизмът и изкуството на щастието – древни съвети за съвременни предизвикателства).

Когато чуят „стоик“ днес много хора си представят човек с каменна физиономия, който стиска зъби, докато изтърпява нещо неприятно. Но тази представа е далеч от истината. Стоиците разполагат с множество инструменти, които помагат в борбата с отрицателните чувства. А когато сте добри в справянето с отрицателното, остава повече време за положителното.

И така, нека видим основното, което онези типове с тоги са ни оставили в наследство и как това може да ни помогне да станем душевно по-силни и по-щастливи.

Кратък „пищов“ за стоицизма

Зенон от Китион, основателят на тази философска школа, се събирал с учениците си край известната в тогавашна Атина Шарена стоа. Стоа на старогръцки означава просто „портик“ или „колонада“, а шарена (пойкиле) – защото била украсена с разноцветни рисунки. От там събиращите при стоата били наричани „стоици“. Нищо общото със строгото звучене, което придаваме на думата днес.

Стоицизмът обхваща множество различни идеи, но за нашите цели може да се фокусираме върху два фундаментални принципа:

Първо: хората не се разстройват от събитията, а по-скоро от техните съждения за тези събития.

Уволнени сте от работа? Звучи лошо. Намирате си по-добра работа в крайна сметка? Тогава уволнението ви е било нещо добро. Събитията са нито добри, нито лоши. Нашата интерпретация за тях е добра или лоша.

Затова, когато вините събитията за чувствата си, хората в тогите смятат, че грешите. Дъждът не ви натъжава – вашите мисли за дъжда са това, което ви натъжава.

Второ: Важно е да знаете какво можете да контролирате и какво – не. И за стоиците единственото, което можете да контролирате, са вашите съзнателни мисли. Не можете да контролирате другите хора, не можете да контролирате природата и не можете в голяма част от случаите да контролирате дори собственото си тяло (пожелайте си да ви мине главата, работи ли?).

Когато сте ядосани заради нещо, което не можете да контролирате (повечето неща), вие си представяте, че сте Бог. Чувствате, че трябва да имате власт над нещо, над което нямате, и затова се ядосвате, разочаровате и натъжавате. Да, може би хората „не бива“ да правят така, но го правят. Може би „не бива“ в момента да вали, но вали.

Трябва да приемете, че нямате контрол над много неща – но това не означава да се отказвате. Можете да повлияете върху нещата и да се опитате да ги промените, но когато се заблуждавате, че „трябва“ да имате 100% контрол върху даден резултат, вие почти винаги ще бъдете емоционално разстроени, ако нещата не се случват по вашия начин.

Ето как тези две идеи – че ни смущават не събитията, а убежденията ни за тях, и че проблемът с контрола е в сърцето на отрицателните емоции – са основни за изграждане на психическа издръжливост. Нека видим как можем да ги вложим в употреба.

И така, на хоризонта се задава голямо предизвикателство. Каква е първата стъпка, за да станем по-силни психически?

Запитайте се – кое е най-лошото, което може да се случи?

Римският император и философ стоик Марк Аврелий пише:

Започнете всеки ден, като си казвате: Днес ще се срещна с пречки, неблагодарност, наглост, нелоялност, зла воля, егоизъм...

Защо изобщо някой би искал да започне с подобна мисъл в главата? Защото императорът е искал да бъде подготвен за неприятните изненади.

Защото всички знаем, че хората може да са трудни и че не можем да контролираме действията им. Но когато сме изправени пред някое от тези дейстивя и това е тотално неочаквано за нас, се ядосваме и вбесяваме, нали?

Да си припомняш най-лошото не е песимизъм. Да си плащаш застраховка живот не значи, че искаш да умреш, а просто, че си наясно, че може да се случи. Затова и Марк Аврелий си е припомнял всяка сутрин, че хората са трудни. Така вместо да изпадне в ярост и да каже на всички да вървят по дяволите, той може да премине директно към преговорите.

Когато сме нереалистично оптимистични и очакванията са ни твърде големи, лесно се разочароваме и лесно се отказваме. Но когато мислим какво може да се обърка в дадена ситуация, ние се подготвяме за неприятностите и продължаваме да вървим напред.

В книгата си Робъртсън цитира Сенека, според когото „трябва да проектираме мислите си напред“ и да си представяме всички възможни неуспехи, така че да можем да „подсилим ума“, за да се справи с тях, или, както казваме днес, да развием психологическа устойчивост в лицето на неприятностите.

Когнитивно-поведенческата терапия нарича това „декатастрофизиране“. Или, по-простичко казано, това означава да осъзнаеш, че не е настъпил краят на света.

Широк спектър от ситуации се репетират, за да се постигне по-висока психологическа издръжливост чрез процес, който може да се обясни по аналогия с ваксините. Излагането на малки дози стрес по контролиран начин, понякога във въображението, прави човек по-малко уязвим, когато срещне проблем в реалния живот. Психологическата устойчивост е склонна към обобщение, тъй че може впоследствие да се разпростре над много ситуации, които не са били предвидени.

И така, помислили сте и за най-лошото и сте подготвени. Но ето че голямото предизвикателство наближава. Ще кажете ли оптимистично: „Ще победя!“ Не...

Използвайте „резевна клауза“

Когато някой каже „Ако съдбата е благосклонна...“ или „Ако даде Бог...“, това е резервна клауза. Така човек признава, че поне част от изхода не е изцяло в негов контрол. Ако използвате „резервна клауза“ и нещата не се получат, не наранявате самочувствието си и не се отказвате от целите си. Знаете, че не всичко е 100% ваша вина.

Това не е оправдание да бъдете мързеливи, а признание, че имате контрол върху процеса, но не и върху резултата. Да кажете „определено ще изкарам шестица на изпита“ е лъжа. Това е извън вашия контрол. Но да кажете „Ще си скъсам задника от учене“ е изцяло във ваш контрол.

Фокусирайки се върху това, което можете да контролирате, си давате план за действие. Ако сте просто безоблачно оптимистични за шестицата, може да сте мързеливи. Осъзнавайки, че имате власт само над ученето, бум: знаете какво да правите по-натам.

Ако мислите, че можете да контролирате изхода от ситуацията, реалността в криайна сметка ще ви удари в лицето и ще ви покаже кой е шефът. Всичко това ще ви накара да се разгневите и на себе си и на света. И ще ви накара да се откажете.

Фокусирайте върху това, което можете да контролирате: процеса. Просто и ясно, направете всичко, на което сте способни. Ако случаят е благосклонен, ще се справите добре. И ако не, това не е било във ваш контрол. С думите на друг стоик, Сенека:

„Накратко, мъдрият човек гледа към целта на всички действия, не техните последствия; началата са в наша власт, но Фортуна отсъжда резултата, а аз не ѝ давам правото да ме осъжда.“

Добре, помислили сте за най-лошото и сте емоционално подготвени. Използвахте „резервна клауза“ и дадохте най-доброто от себе си. И все пак се провалихте. Време да се откажете и да тъгувате? По-силни сте от това...

Погледнете отвисоко

Когато всичко ви разочарова, стоиците знаят, че това, от което имате нужда, е перспектива.

Светът е голям. Животът ви е дълъг. Но когато чувствате, че сте прецакали нещата, забравяте това и вашата дребна грешка е всичко, за което можете да мислите.

Направете крачка назад. Погледнете голямата картина. Ето какво пише Марк Аврелий:

„Много от тревогите, които те тормозят, са излишни: бидейки просто творения на собствената ти фантазия, можеш да се отървеш от тях и да се разпростреш върху по-широка област, позволявайки мисълта ти да полети над цялата вселена, съзерцавайки безграничните пътища на вечността.“

Стоиците обичат погледа отвисоко. Представете си, че гледате себе си от небето. Сега вижте колко сте малки в сравнение с града, в който сте. И колко е малък градът в сравнение със страната. И колко малка е страната в сравнение със света. А светът е просто малка синя точка в галактиката.

Това не значи, че вие сте незначителни. Означава, че вашите проблеми са малки. И така, както вие сте толкова дребни в сравнение с галактиката, така и вашият настоящ проблем вероятно е малка буква в голямата схема на живота ви.

Да, издънили сте се. Но сте се дънили и преди – много пъти – и тогава сте имали чувството, че това е краят на света. Не е било. Нобеловият лауреат Даниъл Канеман нарича това „илюзия на фокусирането“. Нищо в живота не е така важно, колкото си мислите, че е, когато си мислите за него.

Когато поставите проблемите в по-широка перспектива като „погледът отвисоко“, можете да устоите на илюзията на фокусирането и да останете душевно силни в лицето на най-интензивното напрежение.

Приятелят ми Джо, ветеран от войната в Ирак, започна работа в пресцентъра на една холивудска агенция, пише Баркър.

Това е работа, която не е лесно да получиш, понеже е общо взето мястото, от което тръгваш, за да станеш важен агент в Холивуд. Но също така е известна като една от най-неблагодарните работи в една жестока индустрия. Безкрайни часове работа за смешно заплащане, а равнището на тормоз е легендарно. Попитах Джо чак изобщо може да понесе подобен товар. Той ме погледна, сякаш съм луд, и ми отвърна:

„Ерик, в предишната ми работа хората стреляха по мен.“

Това е перспектива. Това е поглед отгоре.

И така, не оставяте неуспехът да ви пречупи. Но как оставате вдъхновени да предследвате целите си, след като сте били повалени на земята?

Запитайте се „Какво би направил Батман?“

Да, ясно, стоиците не са говорили за Батман... но биха могли. Те обаче споменават за един важен ритуал, известен като „Размисълът на Мъдреца“.

Мъдрецът на стоицизма е нещо като да станеш Буда в будизма. Овладял си изкуството. Превъртял си последното ниво на играта. Когато не знаете как да постъпите, имате нужда от ролеви модел. Някой, който да ви дава насока и сила на духа. По думите на Сенека:

„Изберете някой, чийто начин на живот, както и думи, и самото му лице отразява характера, който лежи зад него, е спечелил вашето одобрение. Всеки има нужда от стандарт, спрямо когото да измерва нещата. Без линия не можете да изправите кривото."

Как избирате ролевия си модел? Някой, на когото се възхищавате. Човекът, който искате да бъдете.

Твърдостта на характера, в крайна сметка, опира до нашите цености, до живота, извиращ от личните идеали, дори в лицето на неприятностите.

И, за протокола, това не е просто „древна мъдрост“. Изследвания показват, че мисленето за хора, на които се възхищавате, може да ви помогне да вземате по-добри решения.

Браян Уонсинк преподава психология на храненето в Университета Корнел. Преди децата да се нахранят, той ги пита „Какво би ял Батман?“. Този въпрос ги кара да избират ябълови резени пред пържени картофи за обяд. А за възрастните? Същият принцип остава в сила.

И така, ето какво сме научили от стоиците. Нека да го сумираме и да открием изненадващия начин, по който можем да бъдем по-силни и по-щастливи.

Да обобщим:

Ето стоическите ритуали, които могат да ни направят по-силни психически:

  • Запитайте се „Кое е най-лошото, което може да се случи?“ Няма да бъдете изненадани и ще бъдете по-добре подготвени. И това е рецепта за постоянство.
  • Използвайте „резервна клауза“. Ако случаят е благосклонен, това ще ви помогне да устоите след разочарование.
  • Заемете „поглед отгоре“. Поставете нещата в перспектива. Каквото и да се случи, това вероятно не е най-лошото, което някога се е случвало.
  • Запитайте се „Какво би направил Батман?“ Или Жената Чудо. Героите наистина ни дават сила.

Някои хора може би все още са уплашени да мислят за „най-лошото, което би могло да се случи“.

Да бъдем честни, „най-лошото“ може наистина да бъде твърде лошо. Но, колкото и да е странно, има много добър страничен ефект от това да предвиждаме ужаса – това може да ни направи по-щастливи. Да, по-щастливи.

Едно от най-потискащите открития в изследванията на щастието е това: ние се адаптираме към всичко хубаво, което ни се случва. И започваме да го приемаме за даденост. Но когато си представим, че изгубим нещата, които приемаме за даденост, тогава започваме да се чувстваме благодарни. И по-щастливи.

Не оценяваме печката, която ни топли, докато не излезем на минус 10 градуса. Не се страхувайте да мислите за най-лошото. Както и „погледът отгоре“, това ви помага да поставите нещата в перспектива.

В крайна сметка, какво толкова може да се случи?

Коментари