Твърдост. Издръжливост. Душевна сила. Напоследък често чуваме за тези качества. Защо?

Защото проблемът, който се крие в основата им е получил доста добри решения преди около две хилядолетия. Древните философи стоици наистина са знаели за какво става дума, когато говорим за изглаждане на психическа издръжливост, пише Ерик Баркър от Business Insider.

Всъщност един от най-ефективните инструменти за изграждане на психическа издръжливост, с които разполагаме днес, е т. нар. „когнитивно-поведенческа терапия“. А къде лежат основите ѝ – в стоицизма, убеден е Баркър, заедно с Доналд Робъртсън, автор на книгата Stoicism and the Art of Happiness - Ancient tips for modern challenges (Стоицизмът и изкуството на щастието – древни съвети за съвременни предизвикателства).

Когато чуят „стоик“ днес много хора си представят човек с каменна физиономия, който стиска зъби, докато изтърпява нещо неприятно. Но тази представа е далеч от истината. Стоиците разполагат с множество инструменти, които помагат в борбата с отрицателните чувства. А когато сте добри в справянето с отрицателното, остава повече време за положителното.

И така, нека видим основното, което онези типове с тоги са ни оставили в наследство и как това може да ни помогне да станем душевно по-силни и по-щастливи.

Кратък „пищов“ за стоицизма

Зенон от Китион, основателят на тази философска школа, се събирал с учениците си край известната в тогавашна Атина Шарена стоа. Стоа на старогръцки означава просто „портик“ или „колонада“, а шарена (пойкиле) – защото била украсена с разноцветни рисунки. От там събиращите при стоата били наричани „стоици“. Нищо общото със строгото звучене, което придаваме на думата днес.

Стоицизмът обхваща множество различни идеи, но за нашите цели може да се фокусираме върху два фундаментални принципа:

Първо: хората не се разстройват от събитията, а по-скоро от техните съждения за тези събития.

Уволнени сте от работа? Звучи лошо. Намирате си по-добра работа в крайна сметка? Тогава уволнението ви е било нещо добро. Събитията са нито добри, нито лоши. Нашата интерпретация за тях е добра или лоша.

Затова, когато вините събитията за чувствата си, хората в тогите смятат, че грешите. Дъждът не ви натъжава – вашите мисли за дъжда са това, което ви натъжава.

Второ: Важно е да знаете какво можете да контролирате и какво – не. И за стоиците единственото, което можете да контролирате, са вашите съзнателни мисли. Не можете да контролирате другите хора, не можете да контролирате природата и не можете в голяма част от случаите да контролирате дори собственото си тяло (пожелайте си да ви мине главата, работи ли?).

Когато сте ядосани заради нещо, което не можете да контролирате (повечето неща), вие си представяте, че сте Бог. Чувствате, че трябва да имате власт над нещо, над което нямате, и затова се ядосвате, разочаровате и натъжавате. Да, може би хората „не бива“ да правят така, но го правят. Може би „не бива“ в момента да вали, но вали.

Трябва да приемете, че нямате контрол над много неща – но това не означава да се отказвате. Можете да повлияете върху нещата и да се опитате да ги промените, но когато се заблуждавате, че „трябва“ да имате 100% контрол върху даден резултат, вие почти винаги ще бъдете емоционално разстроени, ако нещата не се случват по вашия начин.

Ето как тези две идеи – че ни смущават не събитията, а убежденията ни за тях, и че проблемът с контрола е в сърцето на отрицателните емоции – са основни за изграждане на психическа издръжливост. Нека видим как можем да ги вложим в употреба.

И така, на хоризонта се задава голямо предизвикателство. Каква е първата стъпка, за да станем по-силни психически?

Запитайте се – кое е най-лошото, което може да се случи?

Римският император и философ стоик Марк Аврелий пише:

Започнете всеки ден, като си казвате: Днес ще се срещна с пречки, неблагодарност, наглост, нелоялност, зла воля, егоизъм...

Защо изобщо някой би искал да започне с подобна мисъл в главата? Защото императорът е искал да бъде подготвен за неприятните изненади.

Защото всички знаем, че хората може да са трудни и че не можем да контролираме действията им. Но когато сме изправени пред някое от тези дейстивя и това е тотално неочаквано за нас, се ядосваме и вбесяваме, нали?

Да си припомняш най-лошото не е песимизъм. Да си плащаш застраховка живот не значи, че искаш да умреш, а просто, че си наясно, че може да се случи. Затова и Марк Аврелий си е припомнял всяка сутрин, че хората са трудни. Така вместо да изпадне в ярост и да каже на всички да вървят по дяволите, той може да премине директно към преговорите.