Просоциалното поведение - да даваш, да помагаш и да съдействаш, е стълбът, на който се крепи човечеството. Той дава отпор на егоизма, съревнованието, предразсъдъците и агресията. Изследвания доказват, че даването и помощта ни откъсват от тревогите, карат ни да се чувстваме по-добре, засилват чувството ни за контрол и полезност, заздравяват връзките между хората, укрепват общностите, облагодетелстват обществото.

С две думи: да даваш и да помагаш е хубаво. Но повечето хора трябва да поставят граници на това поведение в даден момент.

Това е моментът, когато се окажем във връзка (приятелска, интимна, роднинска, служебна...) с човек, който само взима. Тогава даването става нездравословно и може да доведе до зависимост и пристрастяване. Непрестанното даване не е устойчиво, имайки предвид енергията и финансовите ни ресурси. Вместо да заздрави една връзка, то може да я влоши.

Да поставиш граници обаче не е никак лесно. Чувстваме се раздвоени винаги когато трябва да го направим, и дори след като сме го направили. Докато някои фактори крещят в полза на поставянето на граници, други са срещу него. Това създава когнитивен дисонанс (психическо напрежение, възникващо, когато сме убедени едновременно в две противоположни неща).

Тревожим се какво може да се случи, ако не окажем подкрепа. Двоумим се дали нуждата от нашата помощ е реална, или някой бяга от отговорност и ни използва. Започваме да се чудим етично ли е да поставяме граници, когато става дума за здравословен проблем, пристрастяване или психично заболяване. Борим с чувството за вина. Другият може да се разгневи и да се съпротиви срещу поставените граници, или да ви отхвърли, щом ограничите нещата, които правите за него. Накратко, поставянето на граници може да прекрати една връзка.

Това може да ни попречи да поставим нужните ограничения  или да отслаби решението, което вече сме взели. Изходът е да се научим да управляваме раздвоението, вината и чувството на загуба, за да направим това, което е необходимо. Ето няколко предложения:

1. Намалете раздвоението - като подкрепите мислите, които поддържат границите ви. Разрешете дисонанса, като направите списък с причините защо трябва да се сложат граници. Например:

- Как непрестанната ми помощ към Х ме възпрепятства да постигна важни лични или семейни цели?