Склонни сме да омаловажаваме влиянието на думи, с които майките (и бащите) ни нараняват, но сега бих искала да говоря за този проблем от друга перспектива – не само за конкретно изречените фрази, а какво следва от тях, пише Пег Стрийп. Тя е психотерапевт, колумнист и писател, автор на 11 книги, сред които „Daughter Detox – recovering From Unloving Mother And Reclaiming Your Life” („Детокс за дъщери – възстановяване от необичаща майка и подем на живота“).

В нашата култура майките се считат за „нормални“, докато не причинят физически наранявания на детето, а нелюбящите майки не носят отговорност за думите си, щом децата им са нахранени, облечени и имат покрив над главите си. Но дори в домовете за сираци осигуряват това на детето, нали?

Какви уроци за света преподава необичащата майка на детето си? Да си спомним колко много тийнейджъри са извършвали опити за самоубийство, преди обществото да обърне сериозно внимание на тийнейджърския тормоз… Той дълго се смяташе за неприятен, но „нормален“ феномен, подминаван с думите, че “всички деца минават през това“.

Митовете около майчинството –  че майчината любов е инстинктивна, че винаги е безусловна, че всички майки обичат своите деца, не ни дават да говорим свободно и открито за това колко много деца остават с неудовлетворени емоционални потребности в детството и колко рани получават.

Пренебрегваме емоционалните увреждания, причинени на детето от думи на унижение, от думи, които го карат да се чувства неадекватно, необичано и незначително - въпреки че и науката вече е доказала: раните от изреченото могат не само да травмират като физическите рани, но и следата от тях остава много по-дълго. Вербалната агресия буквално променя структурата на развиващия се мозък.