28 април – Днес Тери Пратчет щеше да навърши 71 години

28 април 2019 г., 00:00
1602

Тери Пратчет е роден на 28 април 1948 г. в селото Форти Грийн, графство Бъкингамшър, Великобритания.

През 1971 г. публикува първия си роман „Килимените хора“, а през 1983 г. първата книга от най-известната му поредица „Светът на Диска“. След това Пратчет започва да пише средно по две книги на година. Той е един от най-продуктивните писатели.

Виж още: 20 цитата от Тери Пратчет

Книгите на Тери Пратчет са преведени на 37 езика и се разпространяват в почти целия свят. Продадени са над 70 милиона бройки.

След като през декември 2007 г. Пратчет обявява, че е болен от Алцхаймер, той решава да заснеме предаване, което да се излъчи по Би Би Си и да сподели опита си с болестта.

Тери Пратчет е посветен в рицарство за заслуги в литературата през 2009 г.

Някои от романите на Тери Пратчет са радио адаптирани, а други - адаптирани за театрални постановки и анимационни филми.

Тери Пратчет умира на 12 март 2015 г.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1770 г. — Капитан Джеймс Кук на борда на кораба Индевър акостира в Австралия.
•    1788 г. — Мериленд става 7-ят щат, който приема Конституцията на САЩ.
•    1867 г. — Панайот Хитов преминава от Румъния в България с чета, на която знаменосец е Васил Левски.
•    1920 г. — Азербайджан става част от Руската империя.
•    1921 г. — Хосе Раул Капабланка става третият световен шампион по шахмат.
•    1932 г. — Започва използването на ваксина против жълта треска.
•    1945 г. — Втората световна война: Бенито Мусолини и любовницата му Клара Петачи са екзекутирани от членове на италианската съпротива.
•    1947 г. — Тор Хейердал в екипаж с още петима човека отплават от Перу на Кон-Тики за да докажат, че древните перуанци са населили Полинезия.
•    1952 г. — Дуайт Айзенхауер се оттегля от поста Върховен главнокомандващ на НАТО.
•    1952 г. — Влиза в сила Договорът от Сан Франциско, който слага край на окупацията на Япония от бившите Съюзници през Втората световна война.
•    1969 г. — Шарл де Гол подава оставка като президент на Франция, след като на референдум избирателите отхвърлят предложените от правителството реформи.
•    1978 г. — Първият президент на Афганистан, Мохамед Дауд Хан, е свален от власт чрез държавен преврат и убит от прокомунистически поддръжници.
•    1997 г. — Влиза в сила Конвенцията за химическите оръжия от 1993 за използване на химически оръжия; Русия, Ирак и Северна Корея са държавите, които не подписват договора.
•    1999 г. — Косовска война: България и НАТО сключват споразумение за транзитно преминаване през въздушното пространство на страната на самолети на НАТО в рамките на операция "Съюзна сила".
•    2001 г. — Милионерът Денис Тито от САЩ става първият космически турист, пътувайки на руски космически кораб до Международната космическа станция.

Родени

•    1402 г. — Несауалкойотъл, ацтекски владетел на Текскоко († 1472 г.)
•    1442 г. — Едуард IV, крал на Англия († 1483 г.)
•    1630 г. — Чарлс Котън, британски поет († 1687 г.)
•    1758 г. — Джеймс Монро, 5-ти президент на САЩ († 1831 г.)
•    1765 г. — Франсоа Лакроа, френски математик († 1834 г.)
•    1838 г. — Тобиас Михаел Карел Асер, холандски юрист и държавник, Нобелов лауреат през 1911 г. († 1913 г.)
•    1841 г. — Николай Маковски, руски художник, передвижник († 1886 г.)
•    1874 г. — Карл Краус, австрийски публицист и писател († 1936 г.)
•    1879 г. — Теодор Капидан, румънски лингвист († 1953 г.)
•    1889 г. — Антонио ди Оливейра Салазар, португалски политик († 1970 г.)
•    1894 г. — Стоян Райнов, български художник († 1978 г.)
•    1900 г. — Ян Оорт, холандски астроном († 1992 г.)
•    1906 г. — Курт Гьодел, австрийски математик († 1978 г.)
•    1908 г. — Оскар Шиндлер, немски бизнесмен и хуманист († 1974 г.)
•    1916 г. — Феручо Ламборгини, италиански автомобилен производител († 1993 г.)
•    1924 г. — Кенет Каунда, президент на Замбия
•    1926 г. — Харпър Ли, американска писателка
•    1928 г. — Ив Клайн, френски художник († 1962 г.)
•    1931 г. — Димитър Овчаров, български археолог и изкуствовед († 2013 г.)
•    1932 г. — Веселин Бранев, български сценарист и режисьор († 2014 г.)
•    1935 г. — Сабин Марков, български оперен певец, баритон († 1993 г.)
•    1937 г. — Саддам Хюсеин, диктатор и президент на Ирак († 2006 г.)
•    1943 г. — Джон Крайтън, американски тест пилот
•    1944 г. — Гюнтер Ферхойген, германски и европейски политик
•    1950 г. — Джей Лено, американски комик и тв водещ
•    1950 г. — Николай Вълчинов, български сценарист († 2010 г.)
•    1952 г. — Мери Макдонъл, американска актриса
•    1956 г. — Елена Мирчовска, българска актриса
•    1956 г. — Пол Локхарт, американски астронавт
•    1960 г. — Валтер Дзенга, италиански футболист
•    1965 г. — Стивън Блум, американски актьор
•    1971 г. — Марин Бодаков, български поет
•    1973 г. — Хорхе Гарсия, американски актьор от испански произход
•    1974 г. — Емил Коен, български бизнесмен († 2007 г.)
•    1974 г. — Пенелопе Крус, испанска актриса
•    1980 г. — Каролина Гочева, македонска певица
•    1981 г. — Джесика Алба, американска актриса
•    1994 г. — Цветелина Найденова, българска спортистка

Починали

•    1726 г. — Томас Пит, британски предприемач и държавник (* 1653 г.)
•    1813 г. — Михаил Кутузов, руски военачалник (* 1745 г.)
•    1853 г. — Лудвиг Тик, немски поет (* 1773 г.)
•    1858 г. — Йоханес Петер Мюлер, германски физиолог (* 1801 г.)
•    1903 г. — Джозая Гибс, американски физик (* 1839 г.)
•    1918 г. — Гаврило Принцип, сръбски националист и атентатор (* 1894 г.)
•    1925 г. — Александър Боримечков, деец на БКП (* 1883 г.)
•    1936 г. — Фуад I, крал на Египет (* 1868 г.)
•    1938 г. — Едмунд Хусерл, немски философ (* 1859 г.)
•    1943 г. — Тодор Влайков, български писател, общественик и политик (* 1865 г.)
•    1945 г. — Бенито Мусолини, италиански диктатор (екзекутиран) (* 1882 г.)
•    1945 г. — Кларета Петачи, любовница на Бенито Мусолини (екзекутирана) (* 1912 г.)
•    1954 г. — Леон Жуо, френски синдикалист, Нобелов лауреат през 1951 г. (* 1879 г.)
•    1957 г. — Ференц Хирзер, унгарски футболист и треньор (* 1902 г.)
•    1964 г. — Александър Койре, френски философ (* 1892 г.)
•    1984 г. — Силвия Аштън-Уорнър, новозеландска писателка (* 1908 г.)
•    1992 г. — Парашкев Хаджиев, български композитор (* 1912 г.)
•    1992 г. — Френсис Бейкън, английско-ирландски художник (* 1909 г.)
•    1998 г. — Дрексел Джером Люис Биксби, американски писател и сценарист (* 1923 г.)
•    1999 г. — Артър Шавлов, американски физик, Нобелов лауреат през 1981 г. (* 1921 г.)
•    2002 г. — Александър Лебед, руски генерал и държавник (* 1950 г.)
•    2012 г. — Матилде Камю, испанска поетеса. (* 1919 г.)

Празници

•    Световен ден по охрана на труда
•    Барбадос — Ден на националните герои
•    Беларус — Задушница
•    Израел — Ден на независимостта
•    Канада — Национален ден в памет на жертвите на трудови злополуки
•    Небраска (САЩ) — Ден на залесяването

Ключови думи:
Коментари