На 10 март 1940 г. светът се сбогува с Михаил Булгаков. Великият майстор на словото остави след себе си безсмъртни произведения, които до ден днешен звучат актуално и ни карат да преосмисляме отношението си към хората и живота. Предлагаме ви да си припомним няколко вечни цитата от любимия ни роман "Майстора и Маргарита"...

1. Ние говорим с теб на различни езици, както винаги, но нещата, за които си говорим, не се променят от това.

2. Разберете, че езикът може да скрие истината, но очите - никога!

3. Ничия вяра не те вълнува, освен ако не е твоята собствена.

4. ...Никога и нищо не искайте! Никога и нищо, особено от тези, които са по-силни от вас. Сами ще ви го предложат и сами всичко ще ви дадат!

5. Да, човекът е смъртен, но това не е най-страшното. Лошото е, че той понякога е внезапно смъртен, това е неприятното!

6. Кой ви каза, че няма на света истинска, вярна, вечна любов? Да му отрежат езика за лъжа!

7. Любовта изскочи пред нас, както изскача изпод земята на някоя уличка убиец, и ни прониза и двамата едновременно. Така пронизва мълния, така пронизва финландска кама!

8. Тя носеше отвратителни, тревожни жълти цветя. Дявол ги знае как се казват, но, кой знае защо, те първи се появяват в Москва. Тези цветя много ярко се открояваха върху черното й пролетно манто. Тя носеше жълти цветя! Лош цвят. Тя сви от Тверская в една пряка и тогава се обърна. Знаете къде е Тверская, нали? По Тверская минаваха хиляди хора, но аз ви уверявам, че тя видя само мен и ме погледна не само тревожно, но дори някак болезнено. Порази ме не толкова нейната красота, колкото безкрайната, невиждана самотност в очите й! Подчиних се на жълтия знак и също свих в пресечката, тръгнах подире й. Вървяхме безмълвно по кривата скучна уличка, аз по единия тротоар, тя - по другия. Представете си, по уличката нямаше жива душа. Измъчвах се, защото ми се стори, че трябва да я заговоря, а се боях, че няма да произнеса нито дума и тя ще си отиде и никога вече няма да я видя. И представете си, изведнъж заговори тя:
- Харесват ли ви моите цветя?
Добре помня как прозвуча гласът й, доста нисък, но пресеклив, и колкото и да е глупаво, стори ми се, че ехото отекна в уличката и се блъсна в мръсната жълта стена. Аз бързо минах на нейния тротоар и докато я приближавах, отговорих:
- Не.
Тя ме погледна учудено, а аз изведнъж и съвсем неочаквано разбрах, че цял живот съм обичал именно тази жена!...

9. Този, който обича, трябва да споделя съдбата на този, когото обича.

10. Труден народ са тези жени!

11. Маргарита Николаевна не се нуждаеше от пари. Маргарита Николаевна можеше да си купи всичко, което си хареса. Сред познатите на мъжа й попадаха интересни хора. Маргарита Николаевна никога не се доближи до печката. Маргарита Николаевна не познаваше ужасите на съвместното съжителство.
– С една дума... тя е била щастлива?
– Нито за минута!

12. Моята драма е, че живея с този, когото не обичам, но да му разваля живота смятам за недостойно.

13. Човек без почуда вътре в себе си е безинтересен.

14. Вие съдите по външния вид? Никога не правете това. Можете да сгрешите, при това доста стабилно.

15. Няма зли хора, има само нещастни.

16. Нещастният човек е жесток и жлъчен. И всичко само заради това, че добрите хора го загрозяват.

17. Най-страшният гняв - гневът от безсилие.

18. Тухла без причина на никого и никога на главата няма да падне.

19. Премахнеш ли документите, премахваш и човека.

20. - Малодушието - един от най-страшните човешки пороци.
     - Не, осмелявам се да ви възразя. Малодушието е най-страшният човешки порок.

21. Никога и от нищо не се страхувайте. Това е неразумно.

22. Какво щеше да прави твоето добро, ако злото не съществуваше, и как би изглеждала земята, ако изчезнат сенките от нея?

23. Каквото и да си говорят песимистите, Земята все още е съвършено красива, а на лунна светлина е направо уникална.

24. Всичко накрая се оправя. Така е изграден светът.

Източник: Gnezdoto.net