Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1320 г. — Херцог Владислав I става крал на Полша.
•    1600 г. — Светата инквизиция признава Джордано Бруно за еретик.
•    1841 г. — Китай отстъпва Хонконг на Великобритания и възстановява управлението си в тази територия едва през 1997г.
•    1877 г. — Приключва Цариградската конференция без да вземе решение за съдбата на християнското население на Балканите.
•    1895 г. — В щата Ню Хампшър започва рутинно използване на рентгенов апарат за клинични цели.
•    1937 г. — Франклин Делано Рузвелт поставя началото на полагане на клетва президента на САЩ на този ден. Преди това датата е била 4 март.
•    1941 г. — Втората световна война: Правителството на България решава да присъедини страната към Тристранния пакт.
•    1942 г. — Втората световна война: В Берлин, нацистите провеждат конференция на тема окончателното решаване на еврейския въпрос, известна като Конференцията Ванзее, която дава насоки на практиката на масовото ликвидиране на евреи.
•    1945 г. — Втората световна война: Унгария подписва акт на безусловна капитулация и обявява война на доскорошния си съюзник Хитлеристка Германия.
•    1946 г. — Основана е Централна разузнавателна група на САЩ с акт на президента Хари Труман, която по-късно прераства в Централно разузнавателно управление — CIA.
•    1961 г. — Джон Кенеди стъпва в длъжността президент на САЩ, като най-млад и първи римокатолически президент. Неговото церемониално обръщение е едно от най-запомнящите се за 20 век.
•    1978 г. — Състои се първият полет на съветския безпилотен космически кораб Прогрес 7К-ТГ.
•    1980 г. — САЩ обявяват бойкот на Олимпийските игри в Москва.
•    1986 г. — Маргарет Тачър и Франсоа Митеран подписват договор за съвместно строителство на тунел под Ла Манш от Великобритания и Франция.
•    1993 г. — Основана е първата частна електронна медия в Република Македония телевизията А1.
•    1996 г. — Ясер Арафат става първия избран президент на Палестина.
•    2001 г. — Състои се премиерата на филма „Авалон“ в Япония.
•    2009 г. — Барак Обама встъпва в длъжност като 44-ия президент на САЩ и първия чернокож президент в страната.

Родени

•    225 г. — Гордиан III, римски император
•    1292 г. — Елишка Пршемисловна, чешка кралица
•    1716 г. — Жан-Жак Бартелеми, френски археолог
•    1716 г. — Карлос III, крал на Испания
•    1732 г. — Юхан Фалк, шведски ботаник
•    1734 г. — Робърт Морис, американски търговец
•    1734 г. — Шарл Александър дьо Калон, френски политик
•    1751 г. — Фердинанд I Пармски, херцог на Парма
•    1775 г. — Андре-Мари Ампер, френски физик
•    1785 г. — Бетина фон Арним, германска писателка
•    1853 г. — Стефан Бобчев, български общественик
•    1857 г. — Владимир Бехтерев, руски невропатолог
•    1873 г. — Йоханес Йенсен, датски писател, Нобелов лауреат
•    1874 г. — Лазар Киселинчев, български революционер
•    1874 г. — Стив Блумър, английски футболист
•    1884 г. — Абрахам Мерит, американски писател
•    1884 г. — Георги Андрейчин, български политик
•    1887 г. — Димитър Ковачев, български революционер
•    1889 г. — Петко Атанасов, български актьор
•    1890 г. — Яко Доросиев, български комунистически деец
•    1895 г. — Вилхелм Кризоли, германски офицер
•    1902 г. — Виктория Ангелова - Винарова, българска архитектка
•    1902 г. — Назъм Хикмет, турски поет
•    1911 г. — Алфредо Фони, италиански футболист
•    1915 г. — К. В. Керам, германски журналист
•    1920 г. — ДеФорест Кели, американски актьор
•    1920 г. — Федерико Фелини, италиански режисьор
•    1921 г. — Иван Врачев, български политик
•    1923 г. — Иван Илиев Иванов, български общественик
•    1925 г. — Борис Апостолов, български футболист
•    1926 г. — Патриша Нийл, американска актриса
•    1930 г. — Едуин Олдрин, американски астронавт
•    1931 г. — Савако Арийоши, японска писателка
•    1931 г. — Дейвид Лий, американски физик, Нобелов лауреат
•    1932 г. — Хачо Бояджиев, български режисьор
•    1937 г. — Минтимер Шаймиев, президент на Татарстан
•    1944 г. — Нанси Чодороу, американска психоаналитичка
•    1946 г. — Дейвид Линч, американски сценарист и режисьор
•    1948 г. — Нанси Крес, американска писателка — фантастика
•    1949 г. — Иван Стоянов, български футболист
•    1949 г. — Йоран Персон, премиер на Швеция
•    1949 г. — Месроб Енгибаров, български фотограф
•    1952 г. — Йордан Караджов, български рок-певец
•    1953 г. — Джон Робъртсън, шотландски футболист
•    1956 г. — Бил Мар, американски актьор
•    1956 г. — Родолфо Родригес, уругвайски вратар,
•    1956 г. — Франц Тост, австрийски спортен мениджър
•    1957 г. — Алу Алханов, президент на Чеченската република
•    1958 г. — Лоренцо Ламас, американски актьор
•    1958 г. — Пламен Панайотов, български политик
•    1959 г. — Робърт А. Салваторе, американски писател
•    1969 г. — Максим Поташов, руски преподавател
•    1970 г. — Бранка Катич, сръбска актриса
•    1971 г. — Петя Пендарева, българска лекоатлетка
•    1972 г. — Георги Марков, български футболист
•    1973 г. — Румен Истревски, български футболист
•    1974 г. — Христо Фурджев, български футболист
•    1976 г. — Тодор Финков, български учен, съвременник
•    1976 г. — Хендрик Мьобус, немски музикант и неонацист
•    1977 г. — Илиан Стоянов, български футболист
•    1978 г. — Биляна Павлова, българска тенисистка
•    1979 г. — Роб Бъртън, американски музикант (Linkin Park)
•    1981 г. — Оуен Харгрийвс, английски футболист
•    1982 г. — Александру Пакурар, румънски футболист
•    1984 г. — Емил Урумов, български футболист
•    1991 г. — Полона Херцог, словенска тенисистка

Починали

•    250 г. — Свети Фабиан, папа
•    287 г. — Севастиан, християнски мъченик
•    842 г. — Теофил, византийски император
•    1479 г. — Хуан II Велики, крал на Навара
•    1513 г. — Елена Ивановна, кралица на Полша
•    1612 г. — Рудолф II, германски император
•    1639 г. — Мустафа I, султан на Османската империя
•    1666 г. — Анна Австрийска, кралица на Франция
•    1745 г. — Карл VII, император на Свещената Римска империя
•    1819 г. — Карлос IV, крал на Испания
•    1826 г. — Станислав Сташиц, полски философ
•    1850 г. — Адам Готлоб Йоленшлегер, датски поет
•    1871 г. — Александър Серов, руски композитор и музикален критик
•    1875 г. — Жан-Франсоа Миле, френски художник
•    1892 г. — Джон Кауч Адамс, английски учен
•    1896 г. — Хайнрих фон Батенберг, германски принц
•    1898 г. — Коста Абраш, сръбски поет
•    1900 г. — Джон Ръскин, английски писател
•    1900 г. — Р. Д. Блекмор, английски писател
•    1908 г. — Бойко Чавдаров, български революционер
•    1913 г. — Димитър Робков, български революционер
•    1914 г. — Яков Петкович, български военен лекар
•    1920 г. — Антон фон Фройнд, унгарски психоаналитик
•    1921 г. — Алфред Натхорст, шведски геолог
•    1923 г. — Върбан Килифарски, български революционер
•    1934 г. — Гаврил Генов, български политик
•    1936 г. — Джордж V, крал на Великобритания
•    1939 г. — Владимир Руменов, български революционер
•    1940 г. — Теофил Николов, български общественик
•    1943 г. — Никола Сакаров, български финансист
•    1944 г. — Дако Цоков, български партизанин
•    1944 г. — Джеймс Кетъл, американски психолог
•    1945 г. — Петър Бойович, сръбски офицер
•    1945 г. — Яни Попов, български революционер
•    1973 г. — Амилкар Кабрал, политик от Гвинея-Бисау
•    1981 г. — Иван Апостолов, български юрист
•    1981 г. — Петър Кантарджиев, български архитект
•    1983 г. — Гаринча, бразилски футболист
•    1984 г. — Джони Вайсмюлер, американски плувец
•    1990 г. — Барбара Стануик, американска актриса
•    1991 г. — Хари Гизе, немски актьор
•    1993 г. — Одри Хепбърн, английска актриса
•    1994 г. — Мат Бъзби, шотландски футболист
•    1996 г. — Джери Мълиган, американски джаз музикант
•    1984 г. — Джони Вайсмюлер, американски плувец, олимпийски шампион
•    2000 г. — Славко Яневски, писател от Република Македония
•    2006 г. — Марко Стойчев, български сценарист
•    2012 г. — Ета Джеймс, американска певица

Празници

•    Петльовден
•    Азербайджан — Ден на мъчениците
•    Гвинея-Бисау и Кабо Верде — Ден на героите
•    Мали — Празник на армията