15 януари 1929 г. - 90 години от рождението на Мартин Лутър Кинг

15 януари 2019 г., 00:00
497

На днешната дата преди 90 години в Атланта, САЩ, се ражда Мартин Лутър Кинг младши - американски духовник и общественик и един от водачите на Афроамериканското движение за граждански права. Кинг става баптистки пастор и още в началото на своята кариера се превръща защитник на гражданските права и в една от иконите на американския прогресивизъм.

Мартин Лутър Кинг младши предупреждава и за опасностите, които крие технологичната аморалност. На 11 декември 1964 г. в Университета Осло, Норвегия – един ден, след като получава Нобелова награда за мир – той заявява, че прогресът на  науката и технологиите не е равностоен на „моралният прогрес“. Нещо повече – човечеството страда от „морално и духовно изоставане“.

По онова време 35-годишният Кинг е най-младият носител на Нобелова награда за мир, връчена му за неговите усилия за премахване на сегрегацията и расовата дискриминация чрез гражданско неподчинение и други ненасилствени средства.

За Кинг материалните постижения нямат смисъл, ако те не са придружени от морална структура. Срещата му със семейството на Махатма Ганди в Индия допълнително засилват тази негова гледна точка.

„Колкото по-богати ставаме в материално отношение, толкова повече обедняваме в морално и духовно“, казва Мартин Лутър по време на своята лекция в Осло. – Научихме се да летим като птици и да плуваме в морето като риби. Така и не успяхме да усвоим простичкото умение да живеем заедно като братя.“

Според Кинг пътят на материалността, по който обществото е поело, е изпълнен с много опасности.

Кинг е убит от снайперист на 4 април 1968 година, докато стои на балкона на хотела си в Мемфис, Тенеси. Посмъртно е награден с Президентския медал на свободата (1977) и със Златния медал на Конгреса (2004). През 1986 година годишнината от раждането на Мартин Лутър Кинг е обявена за официален празник, отбелязван на третия понеделник на месец януари.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1582 г. — Русия предава Ливония и Естония на Полша, с което губи излаз на Балтийско море.
•    1759 г. — Открит е Британският музей.
•    1878 г. — Освободен е гр. Пловдив
•    1892 г. — Джеймс Нейсмит публикува правилата на баскетбола.
•    1908 г. — Основан е италианският АС Бари.
•    1919 г. — Игнаций Падеревски става министър-председател на Полша.
•    1919 г. — Роза Люксембург и Карл Либкнехт, двама от най-известните социалисти в Германия, са заловени и след неколкочасови инквизиции са разстреляни от Фрайкорпс.
•    1925 г. — В експлоатация влиза най-голямата административна сграда в света, Пентагонът.
•    1951 г. — Илзе Кох, съпругата на коменданта на концлагера Бухенвалд, е осъдена на доживотен затвор в съд в Западна Германия.
•    1969 г. — СССР изстрелва космическия кораб Союз 5.
•    1970 г. — Муамар ал-Кадафи е провъзгласен за водач на Либия.
•    1970 г. — Биафра се предава след 32-месечна борба за независимост от Нигерия.
•    1975 г. — Ангола получава своята независимост от Португалия.
•    1983 г. — Започва да функционира АЕЦ Кръшко.
•    1991 г. — Срокът на ООН за изтегляне на иракските войски от Кувейт изтича и така започва подготовката за започването на Операция Пустинна буря.
•    1992 г. — Международната общност признава независимостта на Словения и Хърватия от Социалистическата федеративна република Югославия.
•    2001 г. — В Интернет стартира Уикипедия, виртуална енциклопедия със свободно Уики съдържание.
•    2006 г. — Йеле Клаасен става световен шампион по дартс.

Родени

•    1432 г. — Афонсу V, крал на Португалия
•    1622 г. — Жан-Батист Молиер, френски драматург и актьор
•    1724 г. — Пьотър Румянцев, руски граф и генерал
•    1795 г. — Александър Грибоедов, руски драматург
•    1809 г. — Пиер-Жозеф Прудон, френски философ - анархист
•    1828 г. — Димитро Папазоглу, български предприемач
•    1842 г. — Йозеф Бройер, австрийски психиатър
•    1843 г. — Архимандрит Теофилакт, български духовник и политик
•    1850 г. — Михай Еминеску, румънски поет
•    1850 г. — София Ковалевска, руска математичка, писателка и публицистка
•    1866 г. — Натан Сьодерблум, шведски духовник — икуменист, Нобелов лауреат през 1930 г.
•    1868 г. — Евтим Спространов, български просветен и обществен деец
•    1871 г. — Йордан Венедиков, български генерал
•    1875 г. — Войдан Чернодрински, български театрален деец и писател
•    1883 г. — Власи Власковски, български политик
•    1884 г. — Георги Манев, български физик
•    1891 г. — Осип Манделщам, руски поет и преводач
•    1892 г. — Уилям Бюдайн, американски режисьор
•    1895 г. — Гео Милев, български поет
•    1897 г. — Георги Дреников, командващ Въздушни войски
•    1902 г. — Сауд бин Абдул Азис, крал на Саудитска Арабия
•    1906 г. — Аристотел Онасис, гръцки корабен магнат
•    1913 г. — Лойд Бриджис, американски актьор
•    1917 г. — Василий Петров, съветски маршал
•    1918 г. — Гамал Абдел Насър, президент на Египет
•    1923 г. — Янко Керемидчиев, български историк
•    1929 г. — Мартин Лутър Кинг, афро-американски борец за граждански права, Нобелов лауреат през 1964 († 1968 г.)
•    1935 г. — Делчо Лулчев, български инженер
•    1935 г. — Робърт Силвърбърг, американски писател
•    1958 г. — Борис Тадич, президент на Сърбия
•    1959 г. — Пийт Треуавас, британски рокмузикант
•    1966 г. — Владислав Кацарски, български журналист
•    1968 г. — Иняки Урдангарин, испанска кралска особа
•    1970 г. — Даниел Боримиров, български футболист
•    1970 г. — Росица Ангелова, българска поетеса
•    1975 г. — Мери Пиърс, френска тенисистка
•    1976 г. — Татяна Петкова, незряща състезателка по маратонско бягане
•    1976 г. — Флорентин Петре, румънски футболист
•    1979 г. — Мартин Петров, български футболист
•    1981 г. — Бианка Гуачеро, италианска актриса

Починали

•    69 г. — Галба, римски император
•    936 г. — Раул, крал на Франция
•    1595 г. — Мурад III, султан на Османската империя
•    1615 г. — Вирджиния Медичи, член на клана Медичи
•    1901 г. — Йосиф Гурко, руски генерал
•    1912 г. — Йозеф Мария фон Радовиц, германски дипломат
•    1919 г. — Карл Либкнехт, германски политик — марксист
•    1919 г. — Роза Люксембург, германски политик
•    1926 г. — Луи Мажорел, френски декоратор и мебелист
•    1945 г. — Теодор Траянов, български поет
•    1948 г. — Ралф Нелсън Елиът, американски икономист
•    1983 г. — Майър Лански, американски мафиот
•    1988 г. — Шон Макбрайд, ирландски политик, Нобелов лауреат през 1974
•    1998 г. — Владимир Свинтила, български писател
•    2000 г. — Желко Ражнатович, сръбски военен командир
•    2006 г. — Джабер III ал-Ахмед ал-Джабер ал-Сабах, емир на Кувейт
•    2007 г. — Барзан Ибрахим Тикрити, иракски политик
•    2007 г. — Джеймс Хилиър, канадски физик

Празници

•    Рожден ден на виртуалната енциклопедия Уикипедия (2001 г.)
•    Ден на изкуствения език Интерлингва (1951 г.)
•    САЩ — Ден в памет на Мартин Лутър Кинг
•    Северна Корея — Ден на корейската азбука

Коментари