Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1689 г. — Уилям III е провъзгласен за крал на Англия.
•    1777 г. — Арестуван е маркиз дьо Сад.
•    1920 г. — Лигата на нациите потвърждава постоянният неутралитет на Швейцария.
•    1925 г. — Комунистическа терористична група убива народния представител Никола Милев.
•    1931 г. — Ню Делхи става столица на Индия.
•    1934 г. — Съветският параход Челюскин потъва в Северния ледовит океан.
•    1939 г. — Започва първата конференция на българските православни църкви в Северна Америка.
•    1943 г. — Комунистическа терористична група ликвидира генерал Христо Николов Луков.
•    1945 г. — Втора световна война: Обединените нации започват стратегически Бомбардировки над Дрезден (Германия), в които загиват хиляди цивилни граждани; Червената армия превзема Будапеща.
•    1948 г. — Авиокомпания Дирекция въздушни съобщения открива първата българска редовна международна въздушна линия по маршрута София - Белград - Будапеща - Прага със самолет Ли-2п.
•    1960 г. — Франция тества в Сахара първата си атомна бомба.
•    1974 г. — Александър Солженицин, лауреат на Нобелова награда за литература през 1970, е изгонен от Съветския съюз.
•    1975 г. — Създадена е Севернокипърска турска република.
•    1984 г. — Константин Черненко сменя Юрий Андропов на поста генерален секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз.
•    1988 г. — В Калгари (Канада) са открити XV зимни олимпийски игри.
•    1996 г. — Британската вокална група Take That обявява, че се разпада.
•    2001 г. — При земетресение в Салвадор загиват около 400 души.
•    2010 г. — Откриват се Зимни олимпийски игри 2010 във Ванкувър.

Родени

•    1457 г. — Мария Бургундска, херцогиня на Бургундия († 1482 г.)
•    1599 г. — Александър VII, римски папа († 1667 г.)
•    1728 г. — Джон Хънтър, шотландски хирург († 1793 г.)
•    1734 г. — Ив Жозеф дьо Кергелен дьо Тремарек, френски мореплавател († 1797г.)
•    1766 г. — Томас Малтус, английски икономист († 1834 г.)
•    1769 г. — Иван Крилов, руски баснописец († 1844 г.)
•    1805 г. — Петер Густав Льожон Дирихле, германски математик († 1859 г.)
•    1811 г. — Франсоа Аший Базен, френски генерал († 1888 г.)
•    1860 г. — Стоян Брънчев, български лесовъд († 1940 г.)
•    1865 г. — Ищван Чок, унгарски художник († 1961 г.)
•    1865 г. — Тодор Влайков, български писател († 1943 г.)
•    1866 г. — Лев Шестов, руски философ († 1938 г.)
•    1873 г. — Фьодор Шаляпин, руски певец († 1938 г.)
•    1879 г. — Николай Николаевич Евреинов, руски режисьор († 1953 г.)
•    1883 г. — Тодор Попадамов, български революционер († 1960 г.)
•    1885 г. — Бес Труман, първа дама на САЩ († 1982 г.)
•    1893 г. — Ана Паукер, румънски политик († 1960 г.)
•    1903 г. — Жорж Сименон, френски писател († 1989 г.)
•    1910 г. — Уилям Шокли, американски физик, Нобелов лауреат през 1956 г. († 1989 г.)
•    1915 г. — Аун Сан, бирмански политик († 1947 г.)
•    1917 г. — Семьон Куркоткин, съветски маршал († 1990 г.)
•    1930 г. — Ернст Фукс, австрийски художник
•    1932 г. — Марко Ганчев, български писател
•    1933 г. — Ким Новак, американска актриса
•    1937 г. — Зигмунд Йен, германски космонавт
•    1937 г. — Рупия Банда, президент на Замбия
•    1945 г. — Саймън Шама, английски историк
•    1947 г. — Урс Фас, швейцарски писател
•    1950 г. — Мариус Донкин, български актьор
•    1950 г. — Питър Гейбриъл, британски музикант (Дженезис)
•    1952 г. — Александър Йорданов, български политик
•    1953 г. — Любчо Йордановски, македонски политик
•    1953 г. — Христо Пимпирев, български учен
•    1958 г. — Дерек Ригс, британски художник
•    1960 г. — Пиерлуиджи Колина, италиански футболен съдия
•    1961 г. — Хенри Ролинс, американски музикант
•    1964 г. — Даниел Беловарски, български общественик
•    1967 г. — Гала, български телевизионен водещ
•    1967 г. — Станимир Стоилов, български футболист
•    1974 г. — Роби Уилямс, американски певец
•    1978 г. — Филип Жаруски, френски певец
•    1989 г. — Юлиан Шийбер, немски футболист

Починали

•    1130 г. — папа Хонорий II (* 11 век)
•    1141 г. — Бела II, крал на Унгария и Хърватска (* 1110 г.)
•    1199 г. — Стефан Неманя, сръбски владетел и светец (* 1113 г.)
•    1542 г. — Катрин Хауърд, 5-та жена на Хенри VIII (Англия) — екзекутирана (* 1525 г.)
•    1571 г. — Бенвенуто Челини, италиански скулптор и ювелир (* 1500 г.)
•    1603 г. — Франсоа Виет, френски математик (* 1540 г.)
•    1604 г. — Катерина Наварска, кралица на Навара (* 1559 г.)
•    1660 г. — Карл X Густав, крал на Швеция (* 1622 г.)
•    1862 г. — Леополд Шефер, германски писател (* 1784 г.)
•    1883 г. — Рихард Вагнер, германски композитор (* 1813 г.)
•    1887 г. — Леандър Леге, френски дипломат в София (* 1833 г.)
•    1892 г. — Василий Юнкер, руски географ (* 1840 г.)
•    1894 г. — Николай Павлович, български художник (* 1835 г.)
•    1894 г. — Франьо Рачки, хърватски историк и общественик (* 1828 г.)
•    1901 г. — Иван Арабаджията, български революционер (* между 1830-37)
•    1925 г. — Андрей Букурещлиев, български военен деец (* 1857 г.)
•    1925 г. — Никола Милев, български историк (* 1881 г.)
•    1943 г. — Христо Николов Луков, български офицер и политик (* 1888 г.)
•    1950 г. — Рафаел Сабатини, английски писател (* 1875 г.)
•    1990 г. — Васил Стоилов, български художник († 1904 г.)
•    2000 г. — Огнян Дойнов, български комунистически политик (* 1935 г.)
•    2002 г. — Едмар Меднис, американски шахматист (* 1937 г.)
•    2003 г. — Димитър Мишев, български инженер (* 1933 г.)
•    2004 г. — Зелимхан Яндарбиев, чеченски политик (* 1952 г.)
•    2006 г. — Андреас Кацулас, американски актьор († 1946 г.)

Празници

•    13 февруари е обявен за Световен ден на радиото по предложение на ЮНЕСКО и с одобрението на Генералната асамблея на ООН