13 февруари 1633 г. - Галилео пристига в Рим за своя процес пред Инквизицията

13 февруари 2018 г., 00:00
865

Georgios Kollidas / Shutterstock

Конфликтът на Галилео Галилей с римокатолическата църква, породен от неговите теории за хелиоцентризма, достига своята кулминация след обидата, която нанася на своя стар приятел папа Урбан VIII. На 13 февруари 1633 г. италианският физик, астроном, астролог и философ пристига в Рим, за да се изправи пред съда на Инквизицията по обвинение в ерес.

Дългогодишният спор между Галилео и римокатолическата църква относно това дали Земята се върти около Слънцето или тъкмо (теорията на Коперник) обратното – Слънцето около Земята (теорията на Аристотел) изглежда привидно разрешен през 1632 г. По това време папата разрешава публикацията на книгата „Диалог за двете главни световни системи“ с уговорката, че Галилео ще включи гледната точка на главата на римокатолическата църква.

Италианският учен се съобразява с това искане на папата. Той обаче – неволно или не – предава думите на Урбан чрез героя Симплициус  - защитникът на аристотеловия геоцентричен модел в книгата, често се обърква от собствените си грешки, а понякога се излага като глупак.

Повечето изследователи смятат, че Галилео не го прави нарочно и остава шокиран от реакциите на книгата си. Папата не приема с лека ръка публичното си осмиване, нито силния уклон към хелиоцентризма и Галилей е извикан в Рим, за да даде обяснения.

В края на краищата е признат за виновен и е принуден да се откаже от хелиоцентризма. Книгата „Диалог за двете главни световни системи“ е забранена, а Галилео е осъден на доживотен затвор. Благодарение на съдействието на неговите приятели тя е заменена с домашен арест.  Галилей е изпратен да излежава присъдата си в двореца на Асканио Пиколомини, архиепископ на Сиена. По-късно той се премества в своята вила в Арчетри край Флоренция, където остава до края на живота си.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1689 г. — Уилям III е провъзгласен за крал на Англия.
•    1777 г. — Арестуван е маркиз дьо Сад.
•    1920 г. — Лигата на нациите потвърждава постоянният неутралитет на Швейцария.
•    1925 г. — Комунистическа терористична група убива народния представител Никола Милев.
•    1931 г. — Ню Делхи става столица на Индия.
•    1934 г. — Съветският параход Челюскин потъва в Северния ледовит океан.
•    1939 г. — Започва първата конференция на българските православни църкви в Северна Америка.
•    1943 г. — Комунистическа терористична група ликвидира генерал Христо Николов Луков.
•    1945 г. — Втора световна война: Обединените нации започват стратегически Бомбардировки над Дрезден (Германия), в които загиват хиляди цивилни граждани; Червената армия превзема Будапеща.
•    1948 г. — Авиокомпания Дирекция въздушни съобщения открива първата българска редовна международна въздушна линия по маршрута София - Белград - Будапеща - Прага със самолет Ли-2п.
•    1960 г. — Франция тества в Сахара първата си атомна бомба.
•    1974 г. — Александър Солженицин, лауреат на Нобелова награда за литература през 1970, е изгонен от Съветския съюз.
•    1975 г. — Създадена е Севернокипърска турска република.
•    1984 г. — Константин Черненко сменя Юрий Андропов на поста генерален секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз.
•    1988 г. — В Калгари (Канада) са открити XV зимни олимпийски игри.
•    1996 г. — Британската вокална група Take That обявява, че се разпада.
•    2001 г. — При земетресение в Салвадор загиват около 400 души.
•    2010 г. — Откриват се Зимни олимпийски игри 2010 във Ванкувър.

Родени

•    1457 г. — Мария Бургундска, херцогиня на Бургундия († 1482 г.)
•    1599 г. — Александър VII, римски папа († 1667 г.)
•    1728 г. — Джон Хънтър, шотландски хирург († 1793 г.)
•    1734 г. — Ив Жозеф дьо Кергелен дьо Тремарек, френски мореплавател († 1797г.)
•    1766 г. — Томас Малтус, английски икономист († 1834 г.)
•    1769 г. — Иван Крилов, руски баснописец († 1844 г.)
•    1805 г. — Петер Густав Льожон Дирихле, германски математик († 1859 г.)
•    1811 г. — Франсоа Аший Базен, френски генерал († 1888 г.)
•    1860 г. — Стоян Брънчев, български лесовъд († 1940 г.)
•    1865 г. — Ищван Чок, унгарски художник († 1961 г.)
•    1865 г. — Тодор Влайков, български писател († 1943 г.)
•    1866 г. — Лев Шестов, руски философ († 1938 г.)
•    1873 г. — Фьодор Шаляпин, руски певец († 1938 г.)
•    1879 г. — Николай Николаевич Евреинов, руски режисьор († 1953 г.)
•    1883 г. — Тодор Попадамов, български революционер († 1960 г.)
•    1885 г. — Бес Труман, първа дама на САЩ († 1982 г.)
•    1893 г. — Ана Паукер, румънски политик († 1960 г.)
•    1903 г. — Жорж Сименон, френски писател († 1989 г.)
•    1910 г. — Уилям Шокли, американски физик, Нобелов лауреат през 1956 г. († 1989 г.)
•    1915 г. — Аун Сан, бирмански политик († 1947 г.)
•    1917 г. — Семьон Куркоткин, съветски маршал († 1990 г.)
•    1930 г. — Ернст Фукс, австрийски художник
•    1932 г. — Марко Ганчев, български писател
•    1933 г. — Ким Новак, американска актриса
•    1937 г. — Зигмунд Йен, германски космонавт
•    1937 г. — Рупия Банда, президент на Замбия
•    1945 г. — Саймън Шама, английски историк
•    1947 г. — Урс Фас, швейцарски писател
•    1950 г. — Мариус Донкин, български актьор
•    1950 г. — Питър Гейбриъл, британски музикант (Дженезис)
•    1952 г. — Александър Йорданов, български политик
•    1953 г. — Любчо Йордановски, македонски политик
•    1953 г. — Христо Пимпирев, български учен
•    1958 г. — Дерек Ригс, британски художник
•    1960 г. — Пиерлуиджи Колина, италиански футболен съдия
•    1961 г. — Хенри Ролинс, американски музикант
•    1964 г. — Даниел Беловарски, български общественик
•    1967 г. — Гала, български телевизионен водещ
•    1967 г. — Станимир Стоилов, български футболист
•    1974 г. — Роби Уилямс, американски певец
•    1978 г. — Филип Жаруски, френски певец
•    1989 г. — Юлиан Шийбер, немски футболист

Починали

•    1130 г. — папа Хонорий II (* 11 век)
•    1141 г. — Бела II, крал на Унгария и Хърватска (* 1110 г.)
•    1199 г. — Стефан Неманя, сръбски владетел и светец (* 1113 г.)
•    1542 г. — Катрин Хауърд, 5-та жена на Хенри VIII (Англия) — екзекутирана (* 1525 г.)
•    1571 г. — Бенвенуто Челини, италиански скулптор и ювелир (* 1500 г.)
•    1603 г. — Франсоа Виет, френски математик (* 1540 г.)
•    1604 г. — Катерина Наварска, кралица на Навара (* 1559 г.)
•    1660 г. — Карл X Густав, крал на Швеция (* 1622 г.)
•    1862 г. — Леополд Шефер, германски писател (* 1784 г.)
•    1883 г. — Рихард Вагнер, германски композитор (* 1813 г.)
•    1887 г. — Леандър Леге, френски дипломат в София (* 1833 г.)
•    1892 г. — Василий Юнкер, руски географ (* 1840 г.)
•    1894 г. — Николай Павлович, български художник (* 1835 г.)
•    1894 г. — Франьо Рачки, хърватски историк и общественик (* 1828 г.)
•    1901 г. — Иван Арабаджията, български революционер (* между 1830-37)
•    1925 г. — Андрей Букурещлиев, български военен деец (* 1857 г.)
•    1925 г. — Никола Милев, български историк (* 1881 г.)
•    1943 г. — Христо Николов Луков, български офицер и политик (* 1888 г.)
•    1950 г. — Рафаел Сабатини, английски писател (* 1875 г.)
•    1990 г. — Васил Стоилов, български художник († 1904 г.)
•    2000 г. — Огнян Дойнов, български комунистически политик (* 1935 г.)
•    2002 г. — Едмар Меднис, американски шахматист (* 1937 г.)
•    2003 г. — Димитър Мишев, български инженер (* 1933 г.)
•    2004 г. — Зелимхан Яндарбиев, чеченски политик (* 1952 г.)
•    2006 г. — Андреас Кацулас, американски актьор († 1946 г.)

Празници

•    13 февруари е обявен за Световен ден на радиото по предложение на ЮНЕСКО и с одобрението на Генералната асамблея на ООН

Коментари