Всички сме били тийнейджъри и сме имали сходни проблеми. Но тогава бяхме сигурни, че проблемите ни са уникални и че никой в ​​света не може да ни разбере. Ако имаше възможност да изпратим писмо до нашето тийнейджърско „аз“, какво бихме му написали?  Bright Side представя няколко основни точки. Кои от тях бихте включили вие?

1. Неуспехът понякога е най-доброто, което може ти се случи.

Никой не обича да греши и да се проваля. Но хубавото е, че можете да научите много от грешките си. По-добре е да си тийнейджър, който се опитва и прави грешки, отколкото възрастен, който никога не е рискувал. Възрастните също се провалят. Много. Неуспехът понякога ни отваря очите за купища неподозирани възможности.

2. Научете се първо да се грижите за себе си.

Не, не става дума за егоизъм. Става въпрос за помощ. Не можете да помагате и да се грижите за другите, ако не знаете как да се грижите за себе си. Научете се да поставяте граници, да неутрализирате негативността, да подбирате хората, с които общувате, да релаксирате, да използвате слънцезащитни продукти и да пиете достатъчно вода. Когато човек се грижи за здравето, щастието и външния си вид, гради самоувереност и привлича околните.

3. Готините хлапета не са чак толкова готини.

Повечето от популярните момчета и момичета в гимназията не са кой знае колко впечатляващи. Поведението им е по-скоро защитен механизъм. Тийнейджърството за тях е не по-малко труден и стресиращ период. Блясъкът в гимназиалните години често угасва в зряла възраст. Докато някои „зубъри“ и „откачалки“ по-късно са натрупали увереност, защото не са се страхували да бъдат себе си.

4. Успехът в училище и в университета се надценява.

Несъмнено, образованието е важно. Но стресът за оценките и огромните студентски заеми не са. Ако нямате намерение да се занимавате с наука или медицина, вероятно не ви е нужна докторска степен. Посветете времето си на нещо, което наистина ви влече, на нещо, в което сте истински добри. Дори и да се провалите в него, има по-голям шанс да откриете какво искате да правите и да продължите да изучавате нещо, от което наистина се нуждаете.

5. Ще има и други хора.

Ще го преодолеете. Независимо дали става дума за връзка или приятелство, животът продължава и ще го преодолеете. Дори нещата да са завършили болезнено, просто благодарете на този човек, че е бил част от живота ви и го оставете да си отиде. Един ден ще осъзнаете, че хората идват и си отиват – и че няма общо с това що за човек сте. Това просто е животът, той се променя и хората се променят. Всеки човек, с когото се срещате, ви учи на някакъв урок. Ако си тръгне, вероятно сте научили урока и когато сте готови, ще се появи друг.

6. Възрастта няма да ви даде всички отговори.

Ще бъдете толкова объркани на 25, на 30 и на 40 години, колкото сте били и на 16. Ще бъде друг тип обърканост, но пак ще имате купища съмнения във връзка с взаимоотношенията и плановете за бъдещето. Просто се научете да имате доверие на себе си за най-важните решения, които могат да променят живота ви.