През вековете горните дрехи се променят. Долните - още повече.

1. Някои коренни жители на Северна Америка, като племето Пенобскот в Мейн, изпозвали мекия торфен мъх за направата на бельо. Индианците Ленапе пък използвали фино нарязана кедрова кора.

2. Инуитите, живеещи в най-северните части на Америка, изработвали бельото си от кожата на птици – с перата, обърнати към тялото. Тази долна риза била носена свободно, за да задържа топлия въздух под дрехите от животински кожи.

3. До четиринадесети век мъжките панталони в Западна Европа представлявали два отделни крачола, прикрепени с колан. Когато излезли на мода късите туники, се наложило да добавят още един елемент - парче плат между тях, което се закопчавало на кръста. Така се появили панталоните с дъно.

4. Жените носели тежки фусти, за да не повдига вятърът полите им, под които нямали друго бельо. До 19 век се е считало за непристойно жената да носи каквото и да било между краката си. Ето защо дамите сядали настрани при езда, а панталоните били изцяло запазени за мъжете.

5. Женските гащи се появяват в епохата на Френската революция - жените, които излизали на сцената, задължително трябвало ги да носят. Постепенно тази мода се наложила и сред останалите дами, а през 19 век започнало и масовото им производство.

6. Когато рентгеновите лъчи били открити през 1896 г., хората били толкова обезпокоени, че другите ще могат да виждат през дрехите им, че една фирма веднага пуснала в продажба бельо с втъкани оловни нишки.