Най-важното, което трябва да знаем за парите и тяхното управление, за да си осигурим спокоен и щастлив живот са синтезирани в 10 универсални правила от финансовия експерт Стойне Василев. Ето и последната част на статията, в която той споделя ценен опит и познания.

Заповед № 6 Бъдете пестеливи, но не стиснати

Ключът към натрупване на богатство и щастлив живот не е да се харчи по-малко, а да намалим разходите си, като запазим стандарта си на живот. Ако обичате да вечеряте от време на време навън, но си кажете, че повече няма да го правите – да, това може да увеличи малко спестяванията ви, но ще ви накара да се чувствате кофти. Това няма да ви помогне да продължавате да спестявате, а още по-малко ще се превърне в устойчив навик.

Ако вместо това, ходите в такива ресторанти, в които има намаление на дадени ястия или специални промоции (потърсете в Grabo.bg и други сайтове), ще спестите пари и ще се чувствате добре. Ние сме ходили на хубави места в 4 и 5 звездни хотели на половин цена.

Спестяването на пари е важно, но избягването на лишения е още по-важно. Ще ви разкажа за един навик (не знам дали мога да го нарека така) от детството ми. Като малък не бях прахосник и винаги си разпределях джобните за поне една седмица напред. Като всеки тийнейджър, обаче, съм се поддавал на изкушението да си взема нещо по-скъпо, за да не се деля от другите. В тези случаи съм оставял с няколко лева за 3-4 дни напред.

Всеки разумен човек би разпределил остатъка по равно за оставащите дни. Не и аз. Това положение ме караше да се чувствам зле, като беден (не знам дали съм осъзнавам какво точно значи това). Тогава отивах в най-скъпата сладкарница в града, купувах си парче от любимата ми торта, заедно с кенче кола и се наслаждавах на мига. Последните ми пари отиваха за няколко игри на билярд с приятели, като аз „черпех”. Така се чувствах добре и вярвах, че следващите дни ще ги изкарам все някак.

И така се случваше – или баба и дядо ми даваха пари (срещу някаква работа, разбира се), или продавах някоя картинка от дъвки „Турбо”, или просто се правех, че съм си забравил парите вкъщи. Това го правя и като възрастен, въпреки че скоро не се е случвало. Ако просто разпределя оставащите ми малко пари и се лишавам, съзнанието ми ще се ограничи и ще мисли само как да спестя някоя стотинка, вместо как да изкарам още пари. Пробвайте този трик – не знам как, но действа!

Като изключим хората, които нямат възможности и купуват евтини и нискокачествени продукти, има страшно много други хора, които така пестят и мислят, че това им помага да живеят по-добре. Аз разбрах, че това не е така. Ако това продължи достатъчно дълго време, мозъкът ни ще се превключи на „ограничен” режим и ще си мисли „Щом непрекъснато пестим и се лишаваме, значи сме бедни. Дай да се ограничаваме още повече, за да издържим по-дълго време”. А от този омагьосан кръг няма излизане. Най-много да попаднете в новините със заглавие като „Клошар почина като остави милиони левове на неизвестни наследници”.