6. Децата нямат пред себе си добър модел на семейни отношения.

Редица семейства предават отношенията в семейството от поколение на поколение. Когато децата пораснат, може да им е трудно да изградят силни и здрави връзки, ако им е казано от ранна детска възраст, че „семейството трябва да остава заедно независимо от обстоятелствата.“ Каквото са видели като модел на поведение от своите родители, това са склонни да повторят, когато един ден на свой ред станат родители. По този начин се научават да следват определени стандарти и да не ценят щастието си. Децата взимат пример от своите родители и от тях получават основите на любовта и емоционалната връзка, които ще им помогнат да се ориентират в любовния си живот като възрастни.

7. Възможно е децата да се чувстват виновни.

Когато родителите решат да останат заедно, изпадат в деликатна ситуация, защото е възможно децата да помислят, че те са виновни заради това, че майка им и баща ми са нещастни. Сякаш те са причина за всичките им конфликти и неразбирателства. В този случай стават особено чувствителни към скандали и вероятно ще поемат вината. Това от своя страна може да доведе до по-ниска самооценка, проблеми със съня и дори проблеми със самонараняването. Родителите трябва ясно да им обяснят, че чувствата им един към друг нямат нищо общо с любовта им към детето, която е все така голяма, и че личните им проблеми нямат нищо общо с тях.

8. Децата са неспособни да разрешават конфликтите.

Децата копират поведението на своите родители. Ако родителите се намират в ситуация на конфликт твърде продължително време и не са в състояние да се справят с чувствата си,, е възможно децата да проектират това поведение в бъдещия си живот. Те научават, че мълчанието е приемлив модел на поведение, което от своя страна да доведе до сериозни затруднения в общуването. Родителите трябва да дадат добър пример, за да помогнат на децата да разберат, че всички връзки имат своите възходи и падения, но най-важното е хората да намерят обратно пътя един към друг и да са склонни да правят компромиси в името на добрите отношения и мира в дома. 

9. Децата се съмняват, че могат да управляват живота си.

Обикновено родителите нямат навика да питат децата си какво е добро за тях и да ги оставят да вземат важни решения сами. По този начин детето може да изпита скрито негодувание и напрежение, но същеременно не знае какво да направи, за да подобри ситуацията. Това може да повлияе негативно на неговото самочувствие и способността да взима самостоятелни и отговорни решения вбъдеще. Разбира се, няма нужда да информирате детето си за вашите лични проблеми, нито да се допитвате до мнението им за наистина важни неща (като работа или местоживеене например), но е по-добре да им оставите правото на мнение, когато става въпрос за семейни въпроси.

10. Децата страдат от лош родителски подход.

Само по себе си родителството е достатъчно трудно. Почти  невъзможно е обаче да се обърне достатъчно внимание на детето, когато родителите са под постоянно напрежение в опити да спасят брака си или да живеят със съпруг, когото вече не обичат. Съвместното родителство с партньор може да бъде по-лесно, ако съпрузите вече не са заедно и имат време да работят върху живота си. Воденето на щастлив живот осигурява на родителите достатъчно вътрешни средства, за да се занимават с възпитанието на детето си и не ги кара да се чувстват така, сякаш жертват собственото си щастие в името на рожбата си.

Цветелина Велчева по материали от Bright Side