Никой не е застрахован и дори най-перфектният брак може да се разпадне. Според статистиката един на всеки 4 брака завършва с развод. Нещата могат да станат доста сложни, ако партньорите имат и дете. Те трябва да вземат решение дали да останат заедно заради децата, или е по-добре да продължат живота си поотделно. Последствията от това да пожертваш щастието си в името на децата могат да бъдат сериозни.
1. Децата свикват да се задоволяват с по-малкото.
Детето има преди себе си нагледен пример на двама души, които не могат да се измъкнат от стресова ситуация и са в плен на стари модели на поведение. Така те научават, че е твърде трудно да водиш щастлив живот и е по-сигурно да се задоволиш с по-малко. В очите на децата си изглеждате като хора, които не умеят да се борят за щастието си. Родителите трябва да научат детето си, че животът е един и трябва да се борим за щастието си въпреки всички трудности.
2. Децата изпитват страх от бъдещето.
Дори родителите да не се карат пред децата, те ще забележат, че нещо не е наред и това може да доведе до тревожност за бъдещето. Те не знаят дали изострените отношения няма да накарат родителите им да се разделят и да им се наложи да вземат решение при кого да останат. Не е изключено също детето да се страхува, че то е причината за раздялата на родителите си, и така да развие чувство на вина. Трябва да говорите с децата си. Общуването е ключът към емоционалната стабилност на детето. Родителите трябва да обяснят на детето какво се случва и да го уверят, че ще направят всичко възможно то да е щастливо.
3. Възможно е децата да страдат поради свръхобсебващо и контролиращо поведение от родителите си.
Ако цялото ви внимание е съсредоточено върху децата и целият ви брак се върти около тях, лесно можете да пренебрегнете себе си и да забравите пътя един към друг. В този случай е възможно единият или и двамата родители да развият мания за контрол върху детето. Самите те са се отказали от собственото си щастие заради децата и подсъзнателно искат да получат нещо в замяна. Докато някои родители са в състояние лесно да пуснат децата си и да им позволят да бъдат самостоятелни, други не могат да приемат, че децата растат, че вече нямат такава нужда от тях и че е естествено да се отделят от родителите си. Подобни проблеми могат да се окажат особено сериозни и за децата, и за родителите.
4. Децата не се чувстват сигурни или достатъчно обгрижвани.
Ако децата чувстват негодуването и несигурността на родителите си, това може да доведе до чувство на постоянна тревожност и несигурност. Нямат усещането, че родителите им могат да ги предпазят от всяка опасност и не са сигурни, че винаги ще бъдат на тяхна страна. Основната отговорност на всеки родител е да предпази детето, доколкото е възможно, от проблемите, които са твърде сложни за възрастта му.
5. Децата страдат от стрес и имат здравословни проблеми.
Според проучване децата, които са отглеждани във враждебна среда, дори конфликтът между родителите да не е толкова очевиден, най-често страдат от здравословни проблеми и срещат трудности със социалното развитие. Психолозите предполагат, че този стрес може да доведе до хормонален дисбаланс, повишен сърдечен ритъм, нарушения на съня и някои психологически проблеми като депресия например. Дори родителите да не въвличат детето в конфликта, това няма да подобри ситуацията: децата така или иначе могат да почувстват напрежението и ще страдат от последствията.
