Децата растат като гъбки, всеки е чувал тази фраза, но се убеждава в нейната истинност едва когато стане родител. Всички майки и татковци искат най-доброто за своите деца. Едни работят, за да им купуват нови играчки. Други са строги, защото искат децата им да израснат дисциплинирани и целеустремени, трети пък предоставят възможност за избор на децата си. Има едно нещо обаче, по което родителите си приличат. Когато от дистанцията на времето погледнат назад към спомените си, съжаляват за пропуснатите моменти. Най-тъжното е безвъзвратно чувство на света. Ето за какво съжаляват родителите. Ако можете, предотвратете го.

1. Не са прекарвали достатъчно време с децата си.

Малкото дете расте толкова бързо. Кога беше бебе, кога започна да говори – това е въпросът, който почти всеки родител си е задавал. Като малки, децата имат постоянно нужда от контакт с възрастните. Истината обаче е, че и родителите имат нужда от децата. Това е двупосочна комуникация, която е еднакво важна и за двете страни. Само че едната страна понякога не го осъзнава. Наистина ще ви остане много малко време за себе си, ако изобщо ви остане, наистина ще сте изморени постоянно, ще сте недоспали, манджата в повечето случаи ще загори на котлона или във фурната, ако изобщо ви остане промеждутък за готвене, сигурно ще си миете косата веднъж в седмицата, но времето, прекарано с децата е безценно. Няма нищо лошо в това, да си свършите нещо, докато детето си играе. Но ако това е навик за вас и не играете с него, със сигурност един ден ще съжалявате горчиво. А това време никога, никога няма да се върне. Докато се обърнете, то ще е пораснало и вече няма да иска да бъде постоянно с вас.

Няма връщане назад. Времето е безвъзвратно отлетяло. Утре децата ви няма да се нуждаят от вас така, както днес. Затова бъдете с тях не само физически, но и духовно. Споделяйте пълноценно време заедно. Наслаждавайте се на всеки миг.

2. Не са прегръщали достатъчно децата си.

Учените са доказали многократно колко важни са прегръдките за здравето (физическо и психическо). Съществуват редица очевидни предимства, а да не говорим колко е приятно да прегърнеш собственото си бебе/дете. Понякога родителите не го правят поради различни причини: например чели са, че е възпитателно бебето да не се прегръща, докато не навърши определена възраст; казали са им да не разнасят бебето, когато има колики, защото ще свикне да заспива на ръце. Ако сте следвали тези съвети като млад родител, със сигурност сте съжалявали на по-късен етап от живота си. Прегръщайте децата си! Как е възможно майчината прегръдка и любов да навредят?

Ако не прегръщате достатъчно децата си, когато пораснат (а това ще стане много по-бързо, отколкото ви се иска), на свой ред няма да искат да ги прегръщате, защото вие ще сте създали този навик у тях. 

3. Не са направили достатъчно снимки или видеоклипове.

Разбира се, че не е фатално ако сте направили прекалено малко снимки на децата си или никакви (въпреки че би било малко странно). Във всеки случай това няма да навреди на здравето на децата ви, няма да се отрази на тяхното възпитание, на техните ценности, на тяхното психическо състояние. Само че е твърде вероятно един ден да ви се прииска да си спомните някой момент и да не можете. Ще ви се прииска да си припомните онази усмивка на дъщеря си, докато я люлеете на люлката, или онзи блеснал поглед на сина си, когато получава първия конструктор. Безценни моменти! Колко хубаво би било да можете да се връщате към тях отново и отново. А представете си колко приятно би било да ги съпреживеете с вече порасналите си деца и да ги накарате да се видят през вашите очи.

Надали някога ще изгледате онзи видеоклип на новогодишната заря, но със сигурност бихте гледали отново и отново клипчето с първите стъпки на детето си, от първото пюре, от първата разходка навън, от всеки безценен момент, който сте споделили заедно. Не се лишавайте от това удоволствие!

Съвет 1: Извадете най-хубавите си снимки на хартия. Въпреки всички модерни технологии всевъзможни места за съхраняване на видеоматериали, нищо не може да замени албума.

Съвет 2: Не прекалявайте със снимането. Не пропускайте удоволствието от непосредствения досег и не гледайте през екрана на телефона как детето ви расте. Непосредственото съпреживяване и споделяне е безценно.

4. Не са записали първите им думи.

Някои деца проговарят изведнъж с цели изречения, други – на етапи, като в най-неочаквания момент изричат първата си дума, и то съвсем на място. Запишете я. Дори да ви се струва, че никога няма да я забравите, ще се изненадате колко подвеждаща може да бъде паметта. Не рискувайте да я забравите, дори да сте я споделили с всевъзможни хора около себе си. Ако вие като родители я забравите, какъв е шансът да я запомнят другите? Също така можете да си направите цял дневник, в който да записвате развитието на речта на детето си до 3-годишна възраст, когато горе-долу може да се каже, че започва да надраства бебешкото говорене.

Тези спомени са прекрасни. Можете да живеете пълноценно и без тях. Но защо?

5. Не са играли с децата си достатъчно творчески игри.

Не казваме, че ако измисляте различни творчески занимания за детето си, то ще стане непременно актьор, музикант или писател. Но все пак има шанс. Със сигурност творческите занимания подпомагат развитието на въображението и творческото мислене, което при всички случаи ще бъде от полза. Ако измисляте различни занимания за детето си, можете да видите по-добре към какво проявява интерес и какво му се удава. Представете си, че детето ви има изключителен талант на художник – как ще го откриете, ако никога не сте му купували пастели и блокче за рисуване? Четенето на глас, играта с пластилин и различни играчки ще развият интелекта на детето, въображението му, ще обогати речника му. Ако постоянно разговаряте с детето си, то със сигурност ще проговори по-рано. Трябва да ви кажем, че и едногодишното ще ви разбере отлично, затова имайте търпение да му обяснявате всичко и да говорите като с равен – например, ако се тръшне на улицата, защото не иска да върви, вместо да го тикнете обратно ревящо в количката или да го задърпате да върви, обяснете му защо трябва да продължи да върви, къде отивате, какво ще правите там и т.н. Вие само си мислите, че детето не ви разбира, но ще видите колко бързо ще се успокои и ще ви послуша. Когато превърнете тази комуникация в навик, ще си спестите много нерви и ще помогнете за израстването на дребосъка. Освен всичко останало игрите с малкото заздравяват връзката помежду ви, а дори само това само по себе си е основателна причина, за да не подценявате значимостта на игрите.

Много често родителите съжаляват, че не са забелязали таланта и интересите на децата си, а това обикновено си проличава от най-ранна възраст. Предложете на детето си възможността да практикува различни занимания и му четете възможно най-често.

Към втората част.

Цветелина Велчева