4. От време на време се отделяйте от детето – пак си оставате добра майка.
Ако детето свикне, че през цялото време сте до него и се занимавате с това, което то прави, че съпреживявате всяка секунда заедно, то няма да се научи на самостоятелност. Освен това, няма да се научи да бъде внимателно с други хора, да се интересува от техните потребности, няма да се научи да съпреживява.
Французойката чувства интуитивно, че ако от време на време се отделя от детето, тя ще му окаже неоценима услуга. Много е важно да се разбере, че това не е някаква радикална позиция. И в никакъв случай не означава моментално да захвърлите всичко и да отидете за три седмици на спа курорт, забравяйки за грижите по детето. Знаете добре - ако прекарвате цялото си време заедно с някого - без значение колко се обичате с него, рано или късно ще започнете да се дразните един друг. Това се отнася и за отношенията с детето.
Затова е ефективно най-простото правило - давайте си време да си починете един от друг, буквално. Кратките раздели внасят свежест в отношенията. През време на тях добиваме нови впечатления и нов опит, те са глътка свеж въздух, източник на енергия и това е необходимо условие за добрите междучовешки отношения, в това число и тези между майка и дете.
5. Забравете чувството за вина.
Няма никакъв смисъл да изпитвате вина пред детето за това, че вие работите. Това е съвършено деструктивно чувство и всъщност няма да промени нищо – няма да се появи повече време за общуване с малкото, ако го изпитвате. Онова, което можете да направите, е да бъдете по-пълноценно с детето, когато сте свободни. Не просто присъствайте на разходката, говорейки по телефона с приятелката си, а действително прекарвайте времето с детето. Няма смисъл да се притеснявате как е то, когато сте на работа, не се упреквайте, че не сте само майка, но и колега, приятелка, жена.
Единственото, което дължите на детето си, когато сте заедно, е да сте спокойна и да бъдете наистина с него.
Възпитайте го на търпение. Преди мислех, че това е вродено умение, което някой притежават, а други – не. Французите възприемат търпетието като вид сила, която може и трябва да се тренира от най-ранна възраст.
Не подскачайте над бюрото, докато работите, а детето просто иска да погледнете каква кула от кубчета е построило. Обяснете му спокойно, че правите нещо точно в този момент и помолете да ви почака.
Отначало то ще почака няколко секунди, а после и минути. Ще се научи да се развлича само по време на чакането и да се справя със своите разочарования без ваша помощ. За детето този навик е жизнено необходим, смятат французите, защото само така малкото ще узнае, че не е център на вселената и ще съзрява по-лесно.
Вижте продължението на страниците на Новите родители.
За още любопитни текстове и новини за възпитанието, образованието, здравето и всичко, свързано с децата следете Новите родители и във Facebook.
