10 френски правила на работещата майка

30 юни 2019 г., 13:38
17443

Илюстрация: Guliver / iStock

„Идеална майка не съществува.“

Френска поговорка

Авторката на абсолютния бестселър "Френските деца не плюят яденето", американската журналистка Памела Друкерман, доказва, че френските методи на възпитание помагат да се справим отлично с повечето родителски кошмари.

1. Идеална майка не съществува.

Работещата жена винаги се стреми да обхване необятното – да бъде идеална майка и заедно с това да направи успешна кариера, но това е невъзможно – да работиш и в офиса, и у дома. Дори да е възможно за някои свръхенергични жени да тъкат на тези два стана, изтощението ще ги повали много бързо. А идеята на афоризма, който французойките обичат да повтарят, носи основополагащата идея, че не бива да се съсипваме с упреци.

Не възприемайте появата на детето като начало на маратон, чийто финал е постъпването в университет. Разбира се, французите също искат техните деца да бъдат успешни, но не и с цената на това вечер, грохнали след работа, да заставят детето да се развива с бързи темпове.

Те, например, не карат малкото да пише и чете, преди да навърши 6 г. Те считат, че е по-важно преди да тръгне на училище, детето да развие такива навици, като концентрация на вниманието, общителност и самоконтрол. За първият не е нужно да се отделя специално време, а се явява неотменна част от процеса на възпитание. А умението да общува и да се самоконтролира са по-ценни за бъдещите успехи в училище, отколкото това, че може да брои до сто и обратно, когато е на 3 г.

2. Осигурете си собствен източник на доход.

В Щатите е прието да се вярва във вълшебната приказка за щастливата сватба като синоним на спокоен и безгрижен живот. Главното е да намерите правилния мъж, който получава стабилна заплата, и, следователно, вие може и да не работите.

Във Франция не е така. Френските майки са убедени, че жените трябва да са обезпечени и че им е нужен собствен източник на доходи. Даже в най-сполучливия брак с любящ и богат мъж жената си мисли: „Ами ако всичко рухне изведнъж?“ Най-важно е тя да има професия, работа или някакъв друг стабилен източник на доход - просто за всеки случай.

Френските майки са уверени, че това е изключително важно и за детето. Те бързо се връщат на работа след раждането, защото искат да могат да обезпечат детето си с всичко необходимо. Тази позиция е доста прагматична и в нея няма нито капка френска романтика, но тя помага много в живота.

3. Не е нужно да посвещавате целия си живот на детето.

Майчинските притеснения за децата са отлична илюстрация на принципа за безконечност. Ние винаги се стараем да им помагаме, винаги. Това е доброволна и вечна жертва. Но в основата на френската култура лежи изключително важна идея: на любимия човек (и особено на майката и бащата) е необходимо време и пространство само за себе си.

За поддържането на семейния баланс е много важно част от живота да си бъде само ваша, да принадлежи само на вас. Това може да е работата, но съвсем не е задължително. Може да е любимо увлечение, общуване с приятели, отглеждане на орхидеи - каквото ви е приятно. Французите са дълбоко убедени, че ако посвещават цялото си време на детето, ако техният свят се върти около него, това е много вредно и даже опасно особено за детето.

4. От време на време се отделяйте от детето – пак си оставате добра майка.

Ако детето свикне, че през цялото време сте до него и се занимавате с това, което то прави, че съпреживявате всяка секунда заедно, то няма да се научи на самостоятелност. Освен това, няма да се научи да бъде внимателно с други хора, да се интересува от техните потребности, няма да се научи да съпреживява.

Французойката чувства интуитивно, че ако от време на време се отделя от детето, тя ще му окаже неоценима услуга. Много е важно да се разбере, че това не е някаква радикална позиция. И в никакъв случай не означава моментално да захвърлите всичко и да отидете за три седмици на спа курорт, забравяйки за грижите по детето. Знаете добре - ако прекарвате цялото си време заедно с някого - без значение колко се обичате с него, рано или късно ще започнете да се дразните един друг. Това се отнася и за отношенията с детето.

Затова е ефективно най-простото правило - давайте си време да си починете един от друг, буквално. Кратките раздели внасят свежест в отношенията. През време на тях добиваме нови впечатления и нов опит, те са глътка свеж въздух, източник на енергия и това е необходимо условие за добрите междучовешки отношения, в това число и тези между майка и дете.

5. Забравете чувството за вина.

Няма никакъв смисъл да изпитвате вина пред детето за това, че вие работите. Това е съвършено деструктивно чувство и всъщност няма да промени нищо – няма да се появи повече време за общуване с малкото, ако го изпитвате. Онова, което можете да направите, е да бъдете по-пълноценно с детето, когато сте свободни. Не просто присъствайте на разходката, говорейки по телефона с приятелката си, а действително прекарвайте времето с детето. Няма смисъл да се притеснявате как е то, когато сте на работа, не се упреквайте, че не сте само майка, но и колега, приятелка, жена.

Единственото, което дължите на детето си, когато сте заедно, е да сте спокойна и да бъдете наистина с него.

Възпитайте го на търпение. Преди мислех, че това е вродено умение, което някой притежават, а други – не. Французите възприемат търпетието като вид сила, която може и трябва да се тренира от най-ранна възраст.

Не подскачайте над бюрото, докато работите, а детето просто иска да погледнете каква кула от кубчета е построило. Обяснете му спокойно, че правите нещо точно в този момент и помолете да ви почака.

Отначало то ще почака няколко секунди, а после и минути. Ще се научи да се развлича само по време на чакането и да се справя със своите разочарования без ваша помощ. За детето този навик е жизнено необходим, смятат французите, защото само така малкото ще узнае, че не е център на вселената и ще съзрява по-лесно.

Вижте продължението на страниците на Новите родители.

За още любопитни текстове и новини за възпитанието, образованието, здравето и всичко, свързано с децата следете Новите родители и във Facebook.

Ключови думи:
Коментари