Малкото глупаво бяло коте знае какво е любовта.

Любовта е да лежиш не неудобния хлъзгав скут, докато любимото ти същество шава през няколко минути. Но без да пускаш острите си нокти, за да се задържиш на него. Просто падаш на пода, пускаш една въздишка и се качваш отново на хлъзгавия и неудобен скут. Свиваш се на кълбо, отново тупваш на пода, но без да пускаш нокти. Въздишаш, връщаш се и така до безкрай.

Глупавият голям и непохватен човек също знае какво е любовта.

Любовта е да стоиш в неудобна поза, като пръстите на краката ти едва докосват пода. Стараеш се да мърдаш съвсем лекичко, но глупавото бяло коте пада и въздъхва лекичко. Именно в този прекрасен свят, изтъкан от глупост и любов, могат да бъдат чути тишината и покоя.

Макс Фрей, из "Господарят на вятъра и залезите"