Благодарение на радио телескопите през последните десетилетия се натъкнахме на редица странности из Вселената. Да вземем за пример т.нар. странни радиокръгове (ORC). Те се разпростират на около милион светлинни години и въпреки това са изключително бледи и трудни за различаване.

Сега нови наблюдения разкриват допълнителни детайли за ORC. Съществуват пет известни странни призрачни радиокръгове и екипът се фокусира върху един конкретен – ORC1C. Наблюденията, обявени в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society, показват, че тези ефирни обвивки са създадени от радиацията на ускорените електрони и имат сложна вътрешна структура, оформена от множество дъги.

„Хората често искат да обяснят своите наблюдения и да покажат, че те пасват със знанията ни, натрупани до момента. За мен лично е доста по-вълнуващо да откриеш нещо ново, нещо, което се противопоставя на сегашните ни разбирания“, казва д-р Джордан Колиър от Междууниверситетския астрономически център с интензивен обмен на данни, съавтор на новото проучване.

Илюстрация на странен радиокръг. Смята се, че са нужни цели 1 млрд. години, за да може една такава структура да достигне подобен размер. Източник: CSIRO

На базата на наблюденията екипът достига до три потенциални версии, които биха могли да обяснят появата на тези „орки“. Формирането им може да е свързано със сблъсъка на две свръхмасивни черни дупки в центъра на елиптична галактика, намираща се в ORC1C.

Според друго обяснение в миналото свръхмасивната черна дупка е образувала активно струя от материал. Странният радиокръг вероятно са останките, които виждаме, когато се вглеждаме в посоката на струята.

Според последния сценарий звездообразуването в галактиката се е увеличило многократно, което от своя страна е генерирало силни ветрове със заредени частици.

Модели на тези сценарий не могат да обяснят всичко, което виждаме в космическото пространство, но за момента хипотезата със звездообразуването пасва най-добре на данните, с които разполагаме.

„Знаем, че ORC представляват пръстени от слабо радиоизлъчване, които обграждат галактики с високо активни свръхмасивни черни дупки в техните центрове, но все още нямаме представа точно какво предизвиква тяхната поява и защо остават такава рядкост“, казва водещият автор на проучването проф. Рей Норис.

Наблюденията са осъществени посредством обсерваториите, предшестващи най-големия в света международен радиоинтерферометър SKA (Square Kilometer Array), а именно - австралийския радиотелескоп ASKAP (Australian Square Kilometer Array Pathfinder) и южноафриканския радиотелескоп MeerKAT. Благодарение на тях астрономите получават нови данни за тези структури и показват колко много ще научим за Вселената, веднъж щом SKA заработи през 2027 г.

„Почти всички астрономически проекти са изведени на ново ниво чрез международно сътрудничество – това засяга както участващите в тази дейност хора, така и достъпните технологии“, казва професор Илейн Садлър, която управлява радиотелескопа в Австралия. - ASKAP и MeerKAT предшестват международния радиоинтерферометър SKA - Square Kilometer Array. Нашите непрекъснато разширяващи се познания за особеностите на структурата на странните радиокръгове ще бъдат подкрепени от съвместната работа на тези допълващи се взаимно телескопи.”

Източник: IFLScience