Космическият телескоп „Джеймс Уеб“ наблюдава галактики „тийнейджъри“, които "навлизат в пубертета", съобщава Ройтерс.
Откакто започна работа в орбита миналата година, „Джеймс Уеб“ е извършил редица новаторски наблюдения, включващи някои от най-ранните галактики във Вселената, които можем да наречем „галактически бебета“. „Джеймс Уеб“ обаче е проучил много по-добре млади галактики, които са по-напред в развитието си. Астрономите ги наричат галактически „тийнейджъри“. И както показват новите изследвания, те приличат на човешките тийнейджъри в някои отношения, включително като проявяват пориви на растеж, съчетани с известна незрялост.
Изследователите се фокусират върху галактики, които са се формирали около 2-3 милиарда години след Големия взрив преди приблизително 13,8 милиарда години, с което е поставено началото на Вселената, пише БТА. В изследването са осреднени данните, получени от телескопа, за светлина с различна дължина на вълната, излъчвана от 23 такива галактики - тяхното „химическо ДНК“, за да се обрисува подробна картина на галактическите характеристики на „тийнейджърите“.
„Тези тийнейджърски галактики имат много уникално химическо ДНК, което показва, че те вече са формирали приличен брой звезди – т.е. навлезли са в пубертета - но все още продължават да се развиват бързо“, обяснява Алисън Стром, професор по физика и астрономия в Северозападния университет в Илинойс и научен ръководител на изследването, публикувано тази седмица в Astrophysical Journal Letters.
Тези галактики все още не изглеждат и не се държат по начина, по който се държат днешните зрели галактики, според изследователите.
„Междувременно те преминават през някои важни процеси - много от които все още не разбираме и се надяваме скоро да проучим по-добре - които определят в какъв тип галактика ще се превърнат“, казва астрономът и съавтор на изследването Гуен Руди от Обсерваториите "Карнеги" в Калифорния.
Газът, открит в регионите на звездообразуване - звездните ясли на галактиките тийнейджъри, е бил много по-горещ - около 13 350 градуса по Целзий, отколкото се наблюдава в галактиките днес. „Температурата в тези части на галактиките е определяна от младите звезди и свойствата на газа, така че регистрирането на повишена температура означава, че има нещо различно при звездите и газа в тийнейджърските галактики“, казва Стром.
Галактиките са наблюдавани да светят с осем елемента - водород, хелий, кислород, азот, сяра, аргон, никел и силиций.
„Кислородът е забележителен, защото е един от най-важните компонентите на „галактичната ДНК“ по отношение на проследяването на миналото развитие. Между другото, кислородът е и третият най-разпространен елемент във Вселената след водорода и хелия“, казва Стром.
„Никелът беше изненадващ, защото, въпреки че очаквахме да има известно количество никел, той обикновено не свети достатъчно ярко, за да го видим дори в много близки галактики. Така че това беше изненада и може да означава, че има нещо различно в масивните звезди, които принуждават газовете да светят“, добави Стром.
Откритията, обяснява Стром, „сочат към картина, в която тези галактики все още са химически „незрели“ и се формират много бързо“.
Телескопът „Джеймс Уеб“, който беше изстрелян през 2021 г. и започна да събира данни миналата година, промени разбирането за ранната Вселена. Новото проучване представя първите резултати от изследване, наречено CECILIA, което използва телескопа за внимателно изучаване на химическия състав на далечните галактики. Името CECILIA е съкращение от Chemical Evolution Constrained using Ionized Lines in Interstellar Aurorae ("Химическа еволюция рамкирана чрез йонизирани линии в междузвездните сияния"). То е избрано и в чест на видната астрономка от 20-и век Сесилия Пейн-Гапошкин.
Изследването е публикувано в Astrophysical Journal Letters.
