Докато анализират огромното магнитно поле, обграждащо спиралната галактика NGC 4217, международен екип от астрономи се натъкват на неизвестни досега магнитни структури. Не е ясно как е генерирано това магнитно поле, но наблюденията хвърлят малко повече светлина по отношение на произхода на този невероятен магнетизъм.
Магнитното поле около NGC 4217 се простира на 22 500 светлинни години от равнината на галактиката. Изследователите са наблюдавали най-различни форми, включително X-образна структура, която е била регистрирана и в други галактики, спирална, супермехури и невиждани досега извивки с формата на своеобразни примки в магнитно поле из цялата галактика.
„Забележително е, че всеки път, когато използваме радио поляризационни измервания, ние откриваме неочакван феномен във всяка галактика - казва д-р Рейнър Бек от института по радио астрономия „Макс Планк“ в Бон. – В случая с NGC 4217 се натъкнахме на огромни магнитни газови мехури и спираловидно магнитно поле, което се простира нагоре към халото на галактиката.“
Изследователите обаче не са очаквали да се натъкнат на примкообразни структури. „Досега подобно нещо не е било наблюдавано – добавя водещият автор на изследването д-р Йелена Щайн от Центъра за астрономически данни в Страсбург. - Подозираме, че тези структури са вследствие от звездни формации, защото в подобни моменти материята се изхвърля отвътре навън.“
Астрономите смятат, че супермехурите са възникнали на мястото, където няколко свръхнови са избухнали и са изхвърлили своята плазма в галактиката. Екипът обаче допълват, че и обикновените звезди, които отделят поток от заредени частици (известен като звезден вятър), също имат роля в образуването на тези структури. Тяхното изследване показва, че плазмата в диска на галактиката най-вероятно изпълнява ролята на динамо, което поддържа това обширно магнитно поле.
На тази снимка на NGC 4217 можете да видите до каква степен се простира магнитното поле в галактиката, разположена на 67 млн. светлинни години от нас. Много е вероятно около Млечния път да има нещо подобно и учените се надяват, че техните открития ще могат да бъдат приложени и към нашата собствена галактика.
Изследването е публикувано в Astronomy & Astrophysics.
