Въпреки че от гледна точка на човешките времеви мащаби нощното небе се променя съвсем малко, Вселената не е статично място.

Ние се въртим около галактическия център. Звезди се раждат и умират в бурни експлозии. Галактики се сблъскват и сливат.

И сега за първи път астрономи откриха доказателства, че някои от най-големите структури в Космоса се въртят – в мащаб от порядъка на стотици милиони светлинни години. Ако тази находка бъде потвърдена, това ще означава, че сме се натъкнали на най-голямата въртяща се структура въобще и че моментът на импулса може да бъде генериран при абсолютно невъобразими мащаби.

Въпросният обект е космическо влакно – дълга структура с цилиндрична форма от тъмна материя, свързваща галактическите струпвания подобно на гигантски мост през междузвездното пространство. Тези влакна представляват нишки, които са част от една обширна космическа мрежа, посредством която галактиките и звездообразуващия материал се насочват към клъстерните възли.

С други думи - по тези влакна могат да бъдат открити и цели галактики. Т.е. те не се срещат единствено в рамките на галактическите струпвания. А това от своя страна позволява на учените да идентифицират ротационното движение в рамките на самото влакно.

„Картографирайки движението на галактиките в тези огромни космически супер магистрали с помощта на Sloan Digital Sky – изследване на стотици хиляди галактики – ние открихме, че тези влакна притежават едно забележително свойство: те се въртят“, казва астрофизикът Пенг Ванг от германския Институт по астрофизика Лайбниц в Потсдам (AIP).

Влакната са дълги стотици милиони светлинни години. Техният диаметър обаче едва няколко милиона светлинни години. При такива големи мащаби ние принципно не бихме могли да видим, че галактиките всъщност се движат. За наше щастие обаче светлината от даден движещ се обект може да го издаде.

Това е т.нар. Доплеров ефект (или отместване) – промените в дължините на вълната на светлината в зависимост от това дали се приближава или отдалечава от наблюдателя. Дължините на вълната на светлината от приближаващ се обект ще изглеждат по-къси (леко към синия край на спектъра, т.е. има синьо отместване), докато тези на отдалечаващия се обект – ще се издължават (към червения край на спектъра - червено отместване).

След като изучават внимателно светлината от галактиките по космическите влакна, учените откриват, че галактиките от една от страните са с червено, докато тези от отсрещната  – със синьо отместване. Точно това бихме могли да очакваме, ако галактиките се намират във вихрообразно движение, което е перпендикулярно на стълба на влакното.

„При подобни мащаби галактиките [в тези влакна] не са нещо повече от миниатюрни прашинки – обяснява космографа Ноам Либескинд от AIP. – Те се движат по спираловидни орбити (или наподобяващи тирбушон) – те се въртят в кръг около средата на влакното, като същевременно се движат по него. Досега не сме наблюдавали подобно въртене на такъв невероятно голям мащаб. Вероятно съществуват все още неизвестни физически механизми, отговорни за техния въртящ момент.“

Ако разплетем мистерията на въпросните механизми, ние ще разберем повече както за начина, по който се е генерирал ъгловият импулс във Вселената, така и за ролята, която космическата мрежа играе при регулирането му.

Изследването е публикувано в Nature Astronomy.