"Артемис 2" пренаписа историята, след като отведе хора по-далеч от Земята от всякога и беляза ключов етап в завръщането на човечеството към Луната.
Мисията "Артемис 2" официално постави нов рекорд за най-далечно човешко пътуване от Земята. На 6 април 2026 г. корабът "Орион" с четиричленния екипаж на борда надмина досегашното постижение на "Аполо 13" от 1970 г., а по-късно достигна и максималното си отдалечаване от нашата планета.
Нов рекорд отвъд Луната
Според НАСА историческият праг е преминат в 17:56 UTC на 6 април, когато екипажът изпреварва рекорда на "Аполо 13". В най-далечната си точка "Артемис 2" достига около 406 770 километра от Земята, което е с над 6600 километра повече от предишното върхово постижение.
Това означава, че астронавтите не просто са стигнали до Луната, а са прелетели и далеч зад нея. Средното разстояние между Земята и Луната е около 384 400 километра, така че полетът на Orion отвежда екипажа десетки хиляди километри отвъд тази граница.
Моментът, в който Земята изчезна
Докато корабът преминава зад обратната страна на Луната, връзката със Земята прекъсва за около 40 минути, тъй като естественият спътник блокира сигнала. След това "Орион" се появява отново, а астронавтите виждат една от най-редките гледки в пилотираната космонавтика — изгрев на Земята над лунния хоризонт. НАСА съобщава, че системите на кораба са работили нормално, тоест в рамките на очакваните параметри.
Снимка на Луната, заснета при приближаването на космическия апарат. (NASA)
Какво каза екипажът
Канадският астронавт Джереми Хансен определи момента като признание към предишните поколения изследователи на Космоса. По думите му новият рекорд не бива да остане за дълго, а трябва да вдъхнови следващото поколение да стигне още по-далеч.
На борда на "Артемис 2" са командирът Рийд Уайзман, пилотът Виктор Глоувър и специалистите Кристина Кох и Джереми Хансен. Това е първият пилотиран полет отвъд околоземна орбита след края на програмата "Аполо" през 1972 г.
Земята като полумесец. (NASA)
Защо този полет е толкова важен
Рекордът е впечатляващ, но значението на "Артемис 2" е много по-голямо. Това е първият пилотиран тестов полет в програмата "Артемис" и ключова стъпка към бъдещи мисии до Луната. Полетът дава на НАСА ценни данни за това как корабът, системите за поддържане на живота и самият екипаж се справят при дълбококосмическа мисия, далеч от Земята и в силно ограничено пространство.
Екипажът вече се сблъска и с някои съвсем прозаични трудности по време на полета, включително технически проблеми от всекидневен характер. Именно такива детайли също са важни, защото показват как реално би протекъл дълъг пилотиран полет в дълбокия Космос.
Какво следва за програмата Artemis
Тук е важно да се направи едно уточнение: в подадения текст има смесване на по-старата и по-новата архитектура на програмата. По актуална информация на НАСА "Артемис 3" вече се описва като демонстрационна мисия в ниска околоземна орбита през 2027 г., при която ще се тестват операции по среща и скачване между Orion и търговски лунни апарати.
Снимката „Здравей, свят“ е заснета от командира на мисията "Артемис 2" Рийд Уайзман от нощната страна на Земята. В горния десен ъгъл и в долния ляв ъгъл се виждат полярни сияния. (NASA)
Що се отнася до кацането на астронавти край южния полюс на Луната, най-новите официални документи на НАСА сочат, че целта е връщане на хора на лунната повърхност до 2028 г., а не непременно в рамките на описанието за "Артемис 3", както се твърдеше в по-ранни версии на програмата.
Най-опасното тепърва предстои
Преди мисията да бъде отчетена като напълно успешна, "Орион" трябва да върне екипажа безопасно на Земята. Най-рисковата фаза остава навлизането в атмосферата с много висока скорост, последвано от приводняване в Тихия океан. По данни на НАСА това се очаква да стане на 10 април край бреговете на Сан Диего.
Исторически полет с поглед към бъдещето
"Артемис 2" вече влезе в историята като мисията, която отведе хора по-далеч от Земята от всякога. Но още по-важното е, че тя превръща завръщането към Луната от далечна цел в реална, изпитвана в момента програма. След повече от половин век човечеството отново гледа към дълбокия Космос не само с носталгия, а и с конкретен план за следващата голяма стъпка.
